неделя, 30 юни 2013 г.

Има защо! ( Концертите :)

Има защо човек да посещава такива събития независимо от мащаба им.
Поне за мен това бе генералния извод от последните почивни дни.
Също така разбрах, че не е лошо преди да отидеш да слушаш някого,
да гледаш виртуално поне някоя друга негова изява на живо.
(дори и ей така, само за вдъхновение)

Symphonics Entertainment са много добри организатори на събития.
Не само, че поканиха и осъществиха концерти, които отдавна чакаме,
но успяха да ни покажат, какво се случва на родната ни сцена. :)
Концертите бяха подгрявани от добре подбрани родни изпълнители,
от които на мен най-силно впечатление ми направи Маги Алексиева.



Хората в залата обаче си чакаха определен изпълнител и това е ...
Не забелязах (особено първия ден) да се оценява нашата музика.
Което е жалко, защото много хубави неща се случват и у нас. :)
Но НЕ, вместо да се наслаждаваме на хубавата музика, чакахме!
Както чакаме някои да ни спаси от нещастието в живота ни. :(
Чакахме нещо извънредно да се случи и пропуснахме хубавото.
Не, че извънредното не ни ВРЪХЛЕТЯ няколко часа по-късно ...
но се питам, защо не оценяваме стойностното докато е тук!?



Първият ден JAMIROQUAI почнаха късно, но бяха във вихъра си!
Пяха цели два часа и изпълниха най-големите си хитове. :)
За тяхна радост и публиката им отвърна с огромна любов!
Jay Kay бе впечатлен, че знаем техни песни отпреди 16 години.
Е, явно не е бил наясно, че света го обича от много отдавна.
Другото, което направи силно впечатление беше отдадеността му!
Посветиха песента REVOLUTION на мирния протест в страната ни.
И така прегръщайки флага ни изпратихме JK&Co след един бис. :)
(но какъв бис само - DEEPER UNDERGROUND)



На втория ден пак имаше българска програма, но беше по-кратка.
Тогава се изявиха по актуални певци: Графа, Михаела Филева и т.н.
И тъй като публиката бе значително по-млада бе и по-вихрена,
тинейджърите се наслаждаваха и подкрепяха родните ни изпълнители.
Браво на тях! Можем да се научим на малко уважение от по-младите!
А след продължителна пауза на сцената избухна Miss FIREBALL!!!
Jessie J наистина беше като малко огнено топче на сцената!
Подскачаше и контактуваше с публиката постоянно и не само. ;)
Както тя самата отбеляза в снимките си по-късно си намери мъж!
(пя на един от българските бодигардове)
Въпреки, че е млад изпълнител само с 1 албум зад гърба си,
Jessie показа, че знае как се прави шоу и се забавлява публика!
Няма думи, които да опишат, колко бе естествена и емоционална.
Това трябва да се изживее. :) Така, че ходете на концерти, драги!

събота, 29 юни 2013 г.

Любов с малко "л" ...

"... мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието."
"Човекът, който имаше съвест" - Съмърсет Моъм

Съмърсет Моъм има качеството да влиза по кожата най-незабелязано и да остава. :)
Тази мисъл за любовта ми попадна преди известно време ...
Дали това е да обичаш с малко "л"?



Любов с малко "л" ...
24.06.2013 София

Ти си сам само там -
в душата си със свойте мисли ...
Те бързат да излязат. Знам!
Нали все пак са чисти. :)
И аз ли съм в тях? Не знам. :(
Този отговор така не се изплъзва.
Мойте мисли за него да продам?
Тогава всичко в мене ще замръзва,
при всяка среща с теб
заключена в погледа случаен,
при всяко вписване в мен
говориш на език потаен и незнаен ...
Затова ще те зачеркна! (с Х)
А може ли човек да зачеркнеш?
Към теб ще се протегна! (Виж!)
И вече няма да ме знаеш ...
Ще ти обърна гръб тогава. :)
Ах, колко сладко, неприлично!
И ще потънем двама във забрава
един за друг - поединично.

Не съм много добра по математика,
но кратката версия е може би тази:
(x < y? y > x? x - y = ?)

Нематематичката,
Сиси ©

сряда, 26 юни 2013 г.

Жената от Луната?

Казват, че най-хубавите, невероятните истории са истинските ...
Предполагам е така (особено щом нямам по-добри предложения). :)
Приятелка, която много обичам ведниж ми разказа нещо интересно:
на плажа, нощем, под звездите и оранжевата Луна тя възкликна:
- Виждате ли женското лице на Луната?
- ??? (отвърнахме ние - май не го бяхме виждали)
- Ама знаеш ли, че и аз я виждам от дете?
(каза тогава и друга моя любима приятелка)
И там, и тогава аз разбрах, какви хора обичам ...
Онези (лунните), които виждат тъжни (почти плачещи) лица в нощта,
защото за тяхното въображение няма граници и препятствия ...
защото те могат да видят всичко във всички и пак да ги обичат!
Благодаря Ви, че ви има ... Следващите редове са за вас (Разпознайте се!)



Жената на Луната?
22.06.2013 Бяло камъне
25.06.2013 София

Жената, която плаче на Луната ...
Видя ли я? На теб ли ти говори?
За теб ли очите си отвори?
С глава наведена встрани,
С коси от мъка потъмнели,
Тя копнее всичко да прости,
И наметало-невидимка да постели
Над всичките извършени злини,
Над всичките човешки изневери ...
Само нощем наблюдава, бди,
Че този час събужда всичко мътно
И дребните, нечестните игри
Тогава разгадава и разплита мъдро.
Жената от Луната – тя не спи!
Няма сън и за човешкото безумие ...
На жената от Луната
Със сълзи косата и блести
Като чете човешкото бездумие ...


(because you're once in a blue Moon)

Moonish,
Сиси ©

понеделник, 24 юни 2013 г.

Небрежно ...

Бях забравила, какво е да се радваш на най-малкото:
жест, песен, дума, гледка, планината, цветятя, водата ...
Но бързо ми го припомни миналият уикенд сред природата.
Мога само да кажа "Благодаря!" на Боби за песента. :)
И да продължа да си мечатя за гледки като тази:


да ми се случват по-често. :)



Небрежно ...
София 24.06.2013

Къде си моя мила същност?
Зад символи и ноти ли се криеш?
В луда, давнашна безпътност
е трудно себе си да преоткриеш.
Къде си моя мила нежност?
Дълбоко в сърцето си скътах те.
И в любовната безбрежност
рядко срещаш се, но разпознах те.
Къде си моя, драга небрежност?
В годините назад остана, заличи се!
Претопи се в сурова неизбежност,
Разпознай се, върни се, прибери се!

събота, 15 юни 2013 г.

Сърцато?

Днес прочетох нещо, което дълбоко ме докосна ...
Хм, и то било написано днес? Какво съвпадение! Или не точно ...
"... Защото, колко са тези души, които ни действат така? ..."
И този въпрос не ми дава мира вече цял ден! А вашите, колко са?
Познавам само няколко такива, но са ми достатъчни и знаят, колко много ги обичам!
"Виждам сърца във всичко ... камъчета, напитки, НАВСЯКЪДЕ!
Една приятелка ме начучи на това.
Но когато го споделя с други те реагират много странно ...
като жената, в чиято напитка видях сърце ..."
Анна Киркова



Крилато ...
15.06.2013 София

Най-хубавото и най-лошото
в живота е безплатно
започва нейде в мен,
завършва нейде в теб ...
и после връща се обратно.
Ще чуеш шепот приглушен,
Ще бъдеш мигом окрилен,
но после пак така повратно
ще бъдеш заземен обратно.
По следата от перцата
с теб ще се намерим ...
Там нейде сред децата, под дъгата,
свойта любов ще им постелим.
Крилете ни ...
подрязани и уморени,
ще им дадем - те нека са засмени!
Пък може с тях и те да полетят,
такъв кураж дано да съберат.

(ДА, най-хубавото в живота е безплатно,
но дали ще остане хубаво зависи само от нас и отношението ни!)
Е, мога да пожелая само повече такива "сърдечни" приятели на моите читатели. :)

Сърцатото,
Сиси ©

вторник, 11 юни 2013 г.

Iriniно ми е такова ...

Днес държа в ръката си стихосбирка ...
Започвам да си правя колекция от такива. :)
И това ме прави тооооолкова щастлива (чак до небето, че и отвъд)!
Наистина се чудя, защо на децата в училище им се дава да учат само класици?
Как се очаква те да намерят себе си в тези хора живели толкова отдавна?
Може благородно да ми завиждате, защото в ръцете ми е Irini!
Или по-точно душата й, онази СКИТНИЦАТА ...
(да държиш в ръцете си душа е голяма работа)
Откога се опитвам да намеря достоверна версия на себе си ...
Ето ти не щеш ли тя пред мене. :) СКИТНИЦА ...
от живот в живот ...
от стих във стих ...
от любов до любов ...
от звезда до звезда ...
през Вселената та чааааааак до другата. :Р
И за да разбереш, скъпа Мира, какво причиняваш на хората ще се жертвам да споделя, какво причини на мен (въпреки, че държа да подчертая съм далеч не толкова добра с думите - те сами се наредиха на листа!!!).
Та прости ми, но се случих, та чак усъмнах!


(Хм, като се замисля и Вяра има подобен ефект на живо като Irini)

Споделеност
11.06.2013 София, Бъкстон
(посред никое време)

Въздишките останаха ми само,
а думите ги глътнах май по път?
Опирам се сега на твойто рамо,
а устните не спират да четат.
Преглъщала съм много във живота,
но никога тъй сладко не трептят ...
Въздишките, усмивките ти впрочем
в междуредието ти растат ...
Растат и още разцъфтяват
в лятно-пролетния, мокър ден.
Щом душата (и сърцето) ги раздават
милувките, целувките,
най-скъпи са за мен,
а светът е по-красив и споделен!

Все още вярваща,
Сиси ©

понеделник, 10 юни 2013 г.

Любов от онези особените!

"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля.
То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш. Само една любов признавам на този свят - да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не.
Да обичаш, защото обичаш!" /Блага Димитрова/

Този цитат ми попадна преди няколко дни чрез една позната на една позната ... Получавала съм какви ли не съвети относно любовта (онази с главно "Л"), това беше просто поредното нещо, което ме накара да се усмихна! Колкото до моят съвет: "Никога не се отказвайте от нея за нищо на света!" Любовта не изисква патерици, или обезличаване, или подчиняване, а само постоянство и безрезервното и приемане (горчива или не на вкус)!



Любов с особености ...
10.06.2013

Любов на патерци
искаш да ти дам ...
НО аз обичам да летя
със птици,
да докосвам небосвода сам,
а нощем свалям си звездици ...
А паднат ли ...
Те рядко оцеляват,
но знаят как да станат,
лесно не се дават.
Не съм и лебед,
да съм вечно твоя
мога и без тебе ...
Ти намери ли покоя?
Във лятна буря,
или във пороя?
Любов на патерици ...
ще я търсиш сам,
защото рухва
щом е на подпори!
Любов безпътна
ще се лута тук и там,
докато със себе си не се пребори!

Сиси ©

петък, 7 юни 2013 г.

To feel Ayo ... 06.06.2013 Sofia Bulgaria!

Have you ever ...? was the question marking this concert.
Have you ever hugged a performer?
Have you ever danced with one?
Have you ever made a musician cry?
Have you overcome the boundaries of language?
Has a performer made your child smile and dance at a concert?
If you haven't done any of these you haven't been to an AYO show!
The amazing singer was in the capital of Bulgaria, Sofia last night ...
and what a night it was - there are hardly any words to describe it but I'll try anyway!

First was the anticipation for all the latecomers to take their seats and enjoy the show ... (don't get me wrong I was one of them ... Sorry that you had to wait for me guys!)
Then, the magic began ... Just a girl with a guitar and a crystal clear voice!
What a delight for the eardrums! I never thought I'd hear someone who sounds better live than they do on a record but the charming Ayo proved me wrong!



And SO the show began ... Everything went into place and the crowd began to cheer.
Just as we heard her big hit HELP IS COMING the performer left the stage for the next song and mingled with the fans from left to right and from top to bottom. We tried to do our best and give her the joy and love she really deserves and I think that we managed because when Ayo came back on stage she was crying and didn't want to leave her fans ... Afterwards came an emotional performance of 'It's supposed to be love'!
You have to watch the videos because I can't really put it into words:

And as we all try hard to do our job well (just as Bobby did)
I'll see if I can find some more words to express myself ...
There's a book saying that if you haven't drunk 3 cups of tea with mountaineers you can't pretend to know them. I would dare say that if you haven't danced, touched and hugged a singer you haven't received a thorough experience. And danced we did ...
Even towards the end of the show we played a little game dancing with Ayo ...
Everyone wanted to get closer to her and in a way I believe we all did ...
Because she was here not to teach or preach but to share and that she did!
I hope a bit of her heart stayed here last night and we'll get the chance to meet her again!
Not as a performer but already as an old friend. :)
Till then enjoy her music and stay tuned for more of her!
(including the smile that didn't go off her face the whole night) :)
She is just as amazing as the rose she got from a fan if not more ...
So I'll definitely be waiting for the next show and the next time she'll sing a Whitney song!

вторник, 4 юни 2013 г.

Един до друг, но един без друг ...

Връзките са сложно нещо ...
Често си задаваме въпроси, чийто отговри не искаме да знаем.
Често се подлъгваме, че всичко е наред и ще се оправи ...
Любовта трябва ли да задава въпроси?
Любовта трябва ли да заставя? Не знам ...
Често обаче я бъркаме с нещо друго и май се губим тогава?
Е, за губенето ми беше мисълта и за онези полу-безнадежни моменти ...
Истинската любов ли? Предполагам се сътворява тъй често, колкото и ОНЕЗИ песни:
(които могат да докоснат и обхванат толкова много хора, че всички ги знаят)



Звездопадно
03.05.2013 София

Цялата съм звездопад ...
изписан с цветовете на нощта.
Цялата съм парещ водопад,
от скритите недра на лудостта.
Не ме докосвай! Бързо ще си тръгнеш,
щом веднъж си вкусил от солта.
Не ме поглеждай! В миг ще се отвърнеш,
щом видиш, че съм глупаво добра ...
Кротко и без звук до теб ще седна.
Ако поискаш ще остана и до сутринта ...
Не ме превръщай в нещо твърде земно,
защото ще изгубиш своята звезда,
и ще стане страшно тъмна заранта,
и ще се слее после с вечерта, с нощта,
но вече няма да ти свети твоята звезда.

Забрави ли?
03.05.2013 София

Забравил си първия път,
когато в очите ми прогледна.
Забравил си! Знам, че е кът,
но тая все още малко надежда.
Губиш ме ... Знай, че не спят,
очите на таз уморена надежда.
И само с поглед сега ти шептят,
че някой друг в тях се оглежда.
Припомни си, аз чакам те тук,
където самотата отвежда.
Не, не искам никой друг -
в теб се крие моята надежда!

Сиси ©

понеделник, 3 юни 2013 г.

Там, където всичко трепти ...

Май си замина ... О, и какъв беше само! Depeche Mode, Bon Jovi, Greece, kayaking ...
Но неусетно дойде и юни. И тъй като аз съм си едно непораснало дете задължително трябва да отбележа празника някак си. Какви ли не предложения давах, какви ли не идеи имах ... Е, в крайна сметка се озовах насред планината отново - там, където всичко трепти - и духът, и звездите, и умът, и мечтите, и светът наоколо, и тревите!



Юндола е място, което може да се запечата дълбоко в съзнанието не само с неповторимата си природа, но и с неподправената си красота и с чистотата на емоциите, които предизвиква! В Родопите всичко е много истинско!
Не съм чела преди да замина, защото времето е кът тези дни, както знаете ...
И все пак отивайки някъде без очаквания може да бъде прекрасно изживяване!
Оставя съзнанието ти отворено за всички други възможности пред теб ...

За къщата изобщо няма да говоря (къща Тара) - щом съм с компанията ми винаги мястото е уникално! Само ще ви я покажа (вярвам, че образът е по-силен от думите). Петък и прекрасна вечеря на масата ... и родопски ягоди!
Събота сутрин: чаша кафе, прясно изпържени мекички с мед
(най-бързо изяденият в историята) ...
Какво повече му трябва на човек?

Първия ден се разходихме до местността Пашови скали, до която лесно се стига от центъра на село Юндола и продължавате покрай оградата на горското стопанство. След около час и малко лежерна, хоризонтирана разходка ще се озовете в полите на местността. :) А тя е удивителна (НАИСТИНА!). Следобедната разходка около селото също беше много оживителна след скромния обяд от някой друг сандвич. :)
Може дори да се спрете на местния пазар, където ще се преварват да ви предлагат, що ви душа сака.

Още щом пристигнахме домакинът ни каза, че в съседство се провеждат звездни наблюдения ... Не вярвах, че ще попадна и там, но нощта бе пред мен ...
В Гърция започна една закачка със съзвездията и помолих да ми инсталират приложениe, което да ми ги показва на небето (Хиляди благодарности, Боре!).
Прясно излязла под звездите на втората вечер ме попитаха: Към астрономите ли?
И аз казах: Ами не знам ... (но моментално тръгнах с хората от съседната къща).
И какво да сваря там? Два телескопа, заредена техника за снимки и Сатурн, М13 и всякакви други небесни съкровища ... Магията е в тази планина!
Дано успеят да се преборят да построят обсерватория там. :)

След кратък сън (а как не ми се спеше!) и последният ден дойде ...
Баницата на Мими е незаменима! Но ни чака път. Този път през Рила.
Тя не ни посрещна много приветливо, но ние пак и се порадвахме ...
язовир Белмекен е прекрасно място стига времето да е за разходки по тучните му брегове, но сега бе доста пълен и се задоволихме с откраднати гледки от тук и там ...

И финиширахме в небезизвестния комплекс "Езерто", Костенец, където готвят пръстооблизващо и всичко свършва твърде бързо ... Обичам остатъчния вкус на почивка и планина затова не се стърпях да си купя ягоди по път и да си донеса бисквитена торта в къщи (да си я хапна по-късно) ...
Изобщо почивка неустоима като Родопите!
Пожелавам ви да се случи скоро и на вас!