понеделник, 3 юни 2013 г.

Там, където всичко трепти ...

Май си замина ... О, и какъв беше само! Depeche Mode, Bon Jovi, Greece, kayaking ...
Но неусетно дойде и юни. И тъй като аз съм си едно непораснало дете задължително трябва да отбележа празника някак си. Какви ли не предложения давах, какви ли не идеи имах ... Е, в крайна сметка се озовах насред планината отново - там, където всичко трепти - и духът, и звездите, и умът, и мечтите, и светът наоколо, и тревите!



Юндола е място, което може да се запечата дълбоко в съзнанието не само с неповторимата си природа, но и с неподправената си красота и с чистотата на емоциите, които предизвиква! В Родопите всичко е много истинско!
Не съм чела преди да замина, защото времето е кът тези дни, както знаете ...
И все пак отивайки някъде без очаквания може да бъде прекрасно изживяване!
Оставя съзнанието ти отворено за всички други възможности пред теб ...

За къщата изобщо няма да говоря (къща Тара) - щом съм с компанията ми винаги мястото е уникално! Само ще ви я покажа (вярвам, че образът е по-силен от думите). Петък и прекрасна вечеря на масата ... и родопски ягоди!
Събота сутрин: чаша кафе, прясно изпържени мекички с мед
(най-бързо изяденият в историята) ...
Какво повече му трябва на човек?

Първия ден се разходихме до местността Пашови скали, до която лесно се стига от центъра на село Юндола и продължавате покрай оградата на горското стопанство. След около час и малко лежерна, хоризонтирана разходка ще се озовете в полите на местността. :) А тя е удивителна (НАИСТИНА!). Следобедната разходка около селото също беше много оживителна след скромния обяд от някой друг сандвич. :)
Може дори да се спрете на местния пазар, където ще се преварват да ви предлагат, що ви душа сака.

Още щом пристигнахме домакинът ни каза, че в съседство се провеждат звездни наблюдения ... Не вярвах, че ще попадна и там, но нощта бе пред мен ...
В Гърция започна една закачка със съзвездията и помолих да ми инсталират приложениe, което да ми ги показва на небето (Хиляди благодарности, Боре!).
Прясно излязла под звездите на втората вечер ме попитаха: Към астрономите ли?
И аз казах: Ами не знам ... (но моментално тръгнах с хората от съседната къща).
И какво да сваря там? Два телескопа, заредена техника за снимки и Сатурн, М13 и всякакви други небесни съкровища ... Магията е в тази планина!
Дано успеят да се преборят да построят обсерватория там. :)

След кратък сън (а как не ми се спеше!) и последният ден дойде ...
Баницата на Мими е незаменима! Но ни чака път. Този път през Рила.
Тя не ни посрещна много приветливо, но ние пак и се порадвахме ...
язовир Белмекен е прекрасно място стига времето да е за разходки по тучните му брегове, но сега бе доста пълен и се задоволихме с откраднати гледки от тук и там ...

И финиширахме в небезизвестния комплекс "Езерто", Костенец, където готвят пръстооблизващо и всичко свършва твърде бързо ... Обичам остатъчния вкус на почивка и планина затова не се стърпях да си купя ягоди по път и да си донеса бисквитена торта в къщи (да си я хапна по-късно) ...
Изобщо почивка неустоима като Родопите!
Пожелавам ви да се случи скоро и на вас!

Няма коментари:

Публикуване на коментар