четвъртък, 30 май 2013 г.

За дълбоките води ...

Хората имат очи, планините имат също, и циклопите даже ... Въпроса е: за какво и как ги използваме? Обичам, когато се усмихна на непознат човек по улицата да видя усмивката и в неговите очи. Вече е друга тема какви ги обичате вие: сини, сиви, зелени или диви? :) Ако рилското око можеше да говори вероятно би говорило така:



Може би дори има и този напевен, момичешки, игрив глас ...
Но на мен само това ми иде на ум като си мисля за очи:

Най-сините очи ...
30.05.2013 (в тролея)

Имаш най-дълбоките очи ...
Пролука в света ти необятен!
Сбрал си в тях най-живите мечти,
зад две черни точки
и един завой - обратен.
Проливаш най-кристалните сълзи,
но само за значими поводи и хора.
И когато твърде много те боли
утеха търсиш в горчивата умора.
Само твойте проницателни очи
четат по другите и обич, и тревога.
И попиват всичко в мен ... почти ...
Как и защо? Да обясня? ... Не мога!
В очите ти нощуват две звезди.
И различни ги избираш всяка вечер,
и дълбоко в мен оставят две бразди -
едната през сърцето ми лети,
а другата е пеперудена - До сбогом!

(когато чуеш, че очите ти са като звезди ще го помниш цял живот,
както и човека, който ти го казал ...)

В очакване на нощта и моята звезда:
Сиси ©




Няма коментари:

Публикуване на коментар