Една вечер у дома ...

Силве, какво токова прави до 1:30?
Писах ... получих вдъхновение ...
Кратко обяснение, но по-добро не мога да дам за следващите редове ...
Домът винаги вдъхновява с нещо и те кара да бъдеш преизпълнен с емоции ...
А те не могат да останат дълго в съзнанието, защото се губят безвъзвратно ...
(уви, човешката памет не е като машинната ...)



Ето ги и редовете от дома ...

Вярвам ли?
04.05.2013 Сливен

Искам да вярвам,
че след мен ще останат
една усмивка и две зелени очи ...
Искам да давам,
но как ще престанат?
Да искат щом на ръба съм, почти ...
Искам да ставам,
когато всички ще паднат,
колкото много и да ми горчи!
Искам да прощавам,
когато други отдавна
са забравили, че също имат мечти!
Искам да мога ...
със смях да заразявам,
и да пръскам в очите звезди ...
Но уви мога само да давам,
когато искаш да вземеш и ти. :(

Знаеш ли?
04.05.2013 Сливен

Знаеш ли,
че беше в мислите ми снощи.
Не изчака и да стане - призори ...
Колко още,
аз ще ти говоря нощем?
Кога ще може да се проясни?
Знаеш ли,
че беше бледо и огряно,
дори мастилено суровото небе ...
Колко още,
колко по от рано,
ще ме гледаш със очите на дете?
Знаеш ли,
че много имам да ти кажа,
но думите се губят все до теб ...
Колко още,
ще се гледаме през рамо?
И ще говорим със очи и без ръце?
Знаеш ли,
отдавна мислех, че те няма,
че не съществуваш вече никъде ...
Как живее една любов през рамо?
И къде се крие от насрещни ветрове?
Не знам ...
но може би ще го открия с теб. :)