петък, 28 декември 2012 г.

Да се извисиш над облаците ...

Има един филм доста популярен сред днешната младеж ... името му е "Три метра над небето" нито съдържанието му, нито продължението му на екрана имат нещо общо с днешната публикация освен заглавието! То е не само заглавие - то е чувство:
чувство на пълно щастие ...
чувство на пълно удовлетворение ...
чувство на пълноценност отвсякъде!



Та и аз така направих днес ... извисих се на три метра над облаците (добре де, може би малко повече). Разходката ми в родния Балкан никога не е била подобна!!! Повярвайте ми аз съм се чувствала винаги планинско чедо, но отскоро (това лято) виждам този неин облик, лице за което говорят само хората, дръзнали да навлязат в най-дълбоките й дебри ...

След лежерна петъчна утрин и кафе в местната сладкарница "Шаклиян" се запътихме към най-голямата атракция (по думи на майка ми) лифта на Сините камъни. Сиво, мрачно и щипещо хладно бе времето навън! След хубавите новини, че на горната станция мъглата се е вдигнала настроението мигом премина в една друга гама! Положително-веселата. :)
Разходката из природния парк бе много слънчева, красива и спираща дъха! Чак не ми се слизаше - ама хич!

Рецептата ли? Поканете приятели у дома след Коледа, изберете най-кофти възможното време, за да се качите на лифта и изчакайте докато облаците свършат! :) А когато се извисите над тях гледката е неописуема - по-красива от най-великолепната пейзажна картина! :) Затова обичам Сливен, защото е красив дори под всичките надиплени облаци! А за вас каква беше Коледа? Аз поне успях да погледна на дома си с други очи! :)







неделя, 23 декември 2012 г.

Предпразнично или как посрещнах края на света?

Все повече се учудвам, колко малко ни трябва на нас - хората - да се почувстваме добре и да забравим всички проблеми и тревоги! Е, и преди съм споделяла рецептата си за по-добър живот, за това няма да я преповтарям, но исках само да споделя с вас, как ми се случиха нещата преди Коледа ...



Бях на един рожден ден в петък (21.12.2012) и отворихме въпроса "Какво ще правите утре?" ... В отговор веднага изникна предложение за разходка на Витоша! И така на следващия ден (след края на света) се озовах по обяд на лифта на Симеоново ... (който работи по празниците не сколасва по-рано)! И логично дойде и следващият въпрос "А къде са ти щеките?", а аз отговорих, че съм подготвена само за посещение на Алеко, но веднага станахме повече съмишлениците за по-дълга разходка и така тръгнахме към Черни Връх (по моя молба). Не, че стигнахме, но това е част от една друга история. :)

И така благодаря ви, скъпи приятели, за прекрасните предколедни мигове прекарани с вас в планината ... беше истинска зимна приказка горе ... и толкова бяло, че очите ти едвам го побират. Сякаш си в един по-добър свят - по-чист, красив, необятен, неопетнен, обаятелен ...

Е, в заключение предполагам мога само да кажа, че човек трябва да стане от дивана и да излезе от сивата си рутина, за да открие красотата на Горната Земя ... а тя е толкова прекрасна! Ако не ми вярвате ето ви малко снимков материал, ако и той не е достатъчно убедителен отидете на Витоша (или най-близката до вас планина още утре).

Краят (на работната седмица) или началото (на почивните дни) могат да бъдат толкова красиви само там, където звездите се срещат с мечтите - не ги пропускайте тези могове - за нищо на света! ;) Весели празници и приказно-снежна Коледа от мен!

Вашата Мечтателка: Сиси ©




понеделник, 17 декември 2012 г.

От тъмната страна на деня ...

Отдавна не съм откривала тъмното в мен, а то е толкова много!
Затова тази вечер ще ви говори тя - моята тъмна страна ...
Има хора, които са само едно или друго, аз съм по много от всичко!
Има и хора, с които може да не сте се виждали с години, да живеете коренно различно, но пак да носите същите мисли и вкус за живота в себе си ... И защото именно тази вечер една такава моя приятелка пусна тази песен реших, че тя ще е добро оформление за стиха, който оплетоха хаотичните ми мисли:


От тъмната страна на деня ...
(от онези мигове, в които е трудно дори със себе си да говориш)
17.12.2012 София

Тази нощ заключени врати отварям,
а прозорците залоствам с катинар.
В тъмнината заклинания повтарям,
за да намеря от тебе по-добър другар.
Чакам сърцето ми съвсем да се открие,
да ми разкаже за своят сив, пореден ден.
Как опитва разочарованието си да скрие
зад стария му страх обгърнал го във плен.
Тази нощ единствена сега май ми остана,
да ми напомня, че света е тъй несъвършен.
Тя не чакаше безсмислено от мен покана,
Просто умееше да прави човека победен:
от всичките уроци на живота всеки ден ...
от всичките пороци, отдавна скрити в мен ...
от всичките прозорци, залостени от мен
сега държащи всичко в мен във плен.
И от тебе ще избягам някой ден,
но не днес и не сега ... и не без цел.

Сиси ©

неделя, 9 декември 2012 г.

Ниш ... со кротце и со благо! :)

Ето ме и мен пак на път ...
Събота сутрин е, 5:00, ставане, такси, микробус до ... Ниш!
А там ме чакат моите прители, които вече са пристигнали предната вечер (е, аз не успях, но изглежда не бях пропуснала много освен някакво преяждане, за което всички говореха).
Впоследствие, разбира се, установих за какво става въпрос, но за това по-нататък! Планът е да отидем да пием кафе в заведение на центъра, което е приютило истински трамвай, откъдето идва и името му! :) А как ми се пиеше кафе. :)


Следва кратка разходка из крепостта Медиана, която е непосредствено до центъра и същевременно на другия бряг на Нишава. Въпреки студа е спокойно и приятно дори някак хладно приветливо. :) А след това се шмугнахме в подземната търговска улица (точно под главната такава) и се запознахме с местната мода. ;)



Следваше време за хранене и тогава разбрах, какво са имали в предвид моите приятели с преяждането! Ресторантът "Стара Сърбия" ми бе препоръчан на път за града и след като не намерихме места в едно друго заведение финиширахме там! Сменихме веднъж сервитьора (или по-скоро той ни смени) с малко по-млад и по-разбран и проблемите с поръчването магически изчезнаха! :) Хвала, както казват сърбите!

Обилният следобяд си каза думата и се отдадохме на няколкочасова дрямка, за да се подготвим за вечерта (все пак посещението бе не само културно мероприятие, а някакси и осмо-декемврийско ;). По препоръка на местен човек, резервирахме и отидохме в Irish Pub "Crazy Horse", който се оказа много интересно място поради няколко причини:
1. Там ще установите, колко хора могат да се поберат на едно място за една вечер!
2. Бях удивена не само, колко стройни са сръбкините, но и на какви токове танцуват!
3. Може да се натъкнете на нетипично сръбска рок музика.
(и да ви черпят шотове, ако им допаднете ;)
А накрая ни изненада и мокър сняг и вятър на път за хотела
(все пак е зима вече, нали? ;)

За неделя бе предвидена малко по-скромна програма състояща се от закуска в денонощната пекарна (не че не я посетихме след пъба само преди няколко часа ...), кафе във небезизвестният "Трамвай", където сервитьорката пак отказа да се разберем нормално, ех младост и неопитност ... и Челе Кула ... (само) предполагам, че усещането в Батак е подобно, но е наистина смразяващо ... и опресняващо!


И така пак на път за дома ... с мен останаха няколко неща от Сърбия:
1. Тях много ги бива (ама много) в готвенето на месо!
2. Имат безумно високи жени и мъже ... х)
3. Могат да бъдат изключително гостоприемни и мили!
4. Могат да правят и много стойностна рок музика!

събота, 8 декември 2012 г.

Къде е храмът?

Вчера бе Никулден, а утре е още един прекрасен повод да се съберем с любими хора на питие и софра ... и така помежду двата празника аз седя и пиша ...
И на църква отидoх вчера ... Светлана (моята съквартирантка от университета) ме научи, колко е важно да пазиш най-съкровеното в себе си далеч от погледите на другите ...
Та и аз така правя с моята вяра - проявявам я рядко и в най-затънтената възможна църквичка! Но О! каква изненада, когато вчера отивам и любимото ми място на края на вселената е изпълнено с куп народ ... (без думи) ... само по-бързо изнизване!
Та не можах да не се запитам:



Къде е храмът? (нищо, че всички питат: Къде е Маги?)
06/07/08.12.2012

От тебе нищо вече не остана ...
И прашинките си разпиля навред.
Къде сега да търся храма,
който срещаше душата ми с: Привет!?
Къде свещта да си запаля, за молитва?
Къде се дяна светлината в този час?
Тук вече даже и птица не прелитва ...
И няма ангели да пеят във захлас ...
Отиде си и дума не изрече,
и не остави никаква следа!
Дори и сенките ги няма вече ...
Остана пуст без своя храм града.
Няма ли от вяра нужда всеки делник?
Нима не търсимe упора всеки ден?
Сега се скиташ във одежди на отшелник,
върни се, моля те, отново пак при мен.

Така тази мисъл ме гложди от три дни и днес придоби материална форма! Просто чуденка, която имам: Кога хората ще разберат, че църквите не съществуват само по големите християнски празници (не, че и те са малко! ама все пак)? Кога ще осъзнаем, че вярата ни няма значение, ако не се грижим за самите себе си - за душата, тялото си и всичко около нас толкова тленно и същевременно непреходно красиво?
Just a thought ... only a thought ...

неделя, 2 декември 2012 г.

TEDxMaldostWomen ...

01.12.12 ...
Събуждам се с леко приповдигнато настроение ... денят дойде ...
Не денят за борба със СПИН, а ДЕНЯТ на TEDxMladostWomen. :)
Отдавна следя платформата за споделяне на идеи, TED. Също така от дълго време искам да присъствам на подобно събитие в България. И ето, че ми се отдаде възможност!


Готвих се доста старателно (така, както само една перфектционистка умее. ;) ... и пак останах приятно изненадана: от топлото посрещане, от добрата организация, от разнообразието на женски образи, на които се натъкнах! Присъщата ми скептичност и мнителност бяха тотално сломени от кафе паузата, когато опитах соленките и се освежих с глътка вода.

Навлизайки във втората част от презентациите бях споходена от просветление, лекторите ми бяха отворили очите, за дребните неща от живота! Замислих се, как осъждаме хора без да имаме право и отгоре на това, не отчитаме факта, че ние не сме много по-различни от тях ... зависимите ... и ние пием кафе всеки ден или чай? (Вие нямате ли нещо, без което не можете?) Природозащитниците ... ах, тези кутрета и котета (Вие не се ли умилявате при вида им, дори и уличен?) Болните ... тук ще оставя без коментар (Вие не сте ли имали тежко болен в семейството?)

И тогава разбрах, че колкото и да сме различни, далечни и всякакви, разстоянието помежду ни ще бъде винаги никакво само ако го позволим ... историите бяха толкова лични, че ме докоснаха по начин, който най-малко очаквах! Надявам се и за останалите в залата да е било така, а на организаторите искам само да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ, че ми дадоха възможността да се докосна до това "space between" и ми помогнаха да го преодолея! За тях е поздрав и следващата песен, защото ме накараха да се чувствам така:



Някои неща са просто класика, а други просто не са за изпускане ...
Не пропускайте следващото издание на TED в България!

сряда, 28 ноември 2012 г.

На един дъх ...

Винаги съм вярвала, че най-хубавите неща са нещата на един дъх:
книгата прочетена на един дъх,
приключението изживяно на един дъх,
споделения един дъх ... в нощта!

И затова тази вечер споделям две неща написани на един дъх.
И тъй като едното от тях е на английски, музиката ще е българска!



Where your limit is ...
27.11.2012 Sofia

I want to take us to the borders ...
of outer space, the Earth and me.
I'd like to show you all the wonders
waiting there for you to see.
I'm wishing madly on all forces
to make us falling stars at sea,
to touch the highest and the lowest
and then to let ourselves just be.
We'll travel back and forth in silence -
observing everything our eyes shall meet.
We'll cross from south to north - no guidance.
we have ourselves and we are free.

Там, където ...
27.11.2012 София

Където вятърът застигне,
музата със хиляди лица.
Там вдъхновението ще пристигне,
за да улови във стих мига.
Където бурята открехне
вратата на едно добро сърце
Там скоро няма да повехне,
на поета крехкото перце.
Където може да се чувства
без очи, уста, уши, ръце ...
Там се събужда моето изкуство.
Пред теб стои най-истинското ми лице.
Дарявам ти го в този миг от все сърце.

Сиси ©

вторник, 20 ноември 2012 г.

Тази нощ, тази нощ ...

Навън е мрачно, студено и бездушно, а думите ми облякоха зимните си дрехи!
Вие как сте в тази нощ?
Не знам дали ще ми отговорите, но се надявам да усетите студа на душата ми! :)
Когато човек се научи да обича зимата, започва да обича и себе си повече. ;)
Музикалното оформление ще бъде от една дама, която не мога да опиша с думи ...



Тази нощ ... само наша тя е!

Самотно е ... Самотно е и пусто!
И призрачно във тази зимна нощ.
Градът, улиците, всичко ми е чуждо,
а в облаците не кипи разкош!
Във въздуха кръжи О!Мразът!
Земята е в ледения си обков.
Пируваш ти в студения си блясък.
Ти - зимата на моята любов ...
И няма място в песента за двама.
И няма и следа от изгрев нов.
Дори душата ми - догарящ пламък,
не помни името ти - О!Любов!
Дори сърцето ми да стане камък,
душата ми ще търси твоят зов.

Сиси ©

неделя, 11 ноември 2012 г.

Есен ли е ... или зима?

Есенното ми настроение не е толкова приятно, както това през другите сезони, но се надявам да вдъхне поне малко различен полъх в деня Ви.



Есен ли бе ... или зима?
11.11.12 София

Есен е моминското ми име ...
овехтяло, цветно като късен изгрев.
На кръстопът съм спряла - намери ме ...
ще съм в отлитащата птича песен.
И тъга в нощта ми ще откриеш,
и свежест в утрото ми вледенено.
И да искаш не можеш да прикриеш,
че стремежът ти към мен е неизменен.
Нахално в мислите ти ще нахлувам,
като каменна река под хиляди морени.
И накрая аз над всичко ще изплувам,
за да предизвикам хиляди промени.
Живота ти съвсем ще преобърна,
като приказка в уста на самодива,
Дори и без да зная ще те върна,
там където само любовта отива.
А после, ако станем трима ...
ще настъпи люта и сурова зима.

Сиси ©

сряда, 24 октомври 2012 г.

За краят ... Мислил ли си?

Често бивам питана, защо не се изморявам лесно от английския толкова дълго време ... истината е, че когато нещо ти носи много вдъхновение, а ти дори не подозираш за това то няма как да ти омръзне! И реших тази вечер да споделя поредното доказателство с вас ... Напоследък много ми се случва да се захласвам по песни свързани с КРАЯ ... безвъзвратен и тотален! Едва днес мислите си проправиха път към съзнателното и мога да ги изразя с думи и мелодия:



For this is the end ...
I've drowned and dreamt this moment
So overdue I owe them
Swept away I'm stolen
Let the skyfall

Skyfall is where we start ...
Where worlds collide and days are dark.

А беше толкова отдавна ...
24.10.2012

Това е краят ...
краят ти ... като жена ...
И все ще си така ... сама ...
Дали ще си някога пак същата?
Или времето болката поглъща?
Дали сърцето ти ще издържи?
На тоз внезапен порив на съдбата ...
Или ще търси път да продължи
и ще надене бързо пак крилата
към нови хоризонти и мечти
да се учи отново да лети ...
Дори, когато небето се срути
дали и отвъд него ще откриеш
мястото си, същността си,
лицето си, невинността си,
Ще се познаеш ли?
Може би ...
Но надали ...

Сиси ©

Защото и в най-тъмните си моменти трябва да помним, че сме хора и да останем такива!

неделя, 14 октомври 2012 г.

Големите надежди ...

'I put my light out, and crept into bed; and it was an uneasy bed now, and I never slept the old sound sleep in it any more.' ~ Charles Dickens (Great Expectations)
"Загасих светлината, и пропълзях в леглото; и сега то бе некомфортно, и аз никога не спях толкова спокойно в него вече" Чарлз Дикенс (Големите надежди)

Как да загаси човек тези големи надежди, когато са толкова красиви? :)
Нека да горят дори и в нощта, когато светлината им ще грее още по-ярко!



Още една обиколка на сърцето ...
14.10.2012 София

Вятърът пилееше разрошени мечти ...
Усмивката прозираше под дългите коси!
Дали бе влюбена? Може би ... Почти ...
Криеше всичко в простора на очите си.
И облаци, и слънце, и луна,
и небе, и вода, и земя ...
Сякаш бяха събрани в едно,
нарисувани в душевното платно.
И слезе дъжд, мъгла,
И мрак постелята застла.
Нечуван вопъл досега
изтръгна се от дълбините на ума.
Тя продължи по пътя си ... сама,
за да открие своята съдба,
да обиколи поне oще веднъж света
на деня, зората, здрача и нощта.

Сиси ©

неделя, 23 септември 2012 г.

Дълбоко в душата ...

Много ми е лирично тази вечер и искам да публикувам по-лекия акустичен вариант на песента! Шведите са невероятни по отношение на музикалното изкуство ... май като цяло всички скандинавци ... Е, надявам се и вие да се насладите, колкото и аз ...
Има истинска магия в тези звуци:



За товята чаша също. :)
23.09.2012

С какво напълни чашата си днес?
С любов, с надежда, с благодарност?
Подава се от нея с лек финес
отражението ти във чуждата реалност ...
Подаде ли на някого приятелска ръка?
От обич, в нужда, с искрено желание ...
Достигна ли околните сърца
най-съкровеното за теб послание?
Имаш ли толкова много за отдаване,
че да прелива всякога душата?
Тогава си обречен на даряване –
и част от теб във друг се запечатва.

Сиси ©

Ето предложение от една прекрасна дама как да докоснете хората около вас още утре:



вторник, 18 септември 2012 г.

До ръба и обратно ...

Понякога е добре просто за запазиш мълчание ...



"Най-прекрасното усещане ♥
Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.
Любовта няма етикети, няма определения.
Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!"
(via Soul Page)

До ръба и обратно ...
София 18.09.2012

Когато огънят се влюби във водата
Няма нищо, което да ги спре ...
Когато пламъкът застели езерата,
ще застигне и реки, та чак море ...
Когато топлината не угасва,
а от водата се множи със часове ...
Само тогава любовта пораства,
и разтопява упорити ледове.
Ах, да - такъв е - огънят ме тласва
да търся себе си, където дивото зове.
Светът наопъки ще преобърна,
защото знам, че истинско богатство
ще намеря само там като се върна,
до ръба на огненото, водно царство.

Сиси ©

събота, 15 септември 2012 г.

Луната в мен и теб ...

Добре ... нека започна отдалеч ... от приятелството (да речем)!
Има много видове приятели, нали?
За танци, за пътуване, за хапване, за пийване, за почиване (сигурно мога да продължа още дълго ... :?) ...
Има, обаче, едни по-специални такива, с които всяка среща е празник, защото те зарежда, защото те изпълва със смисъл, защото дава много повече, отколкото очакваш! Е, аз имах лудия късмет да срещна няколко такива приятели ...
На една от тях дължа до голяма степен любовта ми към факта, че съм ЖЕНА! Защото ми подари това:



А това ме провокира да пиша така ...

събота, 8 септември 2012 г.

Вече на 31 ...

Вече на 31 ... Мда ...

Какво е Рила? Може толкова много да се питате този въпрос и отговорът пак няма да е един и същ ... Тя е ВСИЧКО ... което поиска. Да прекарате няколко дни в нейните обятия си е истинско щастие ... Е, аз пак така реших да й се доверя за поредния празник. Трийсет и първият!

Това лято премина под мотото на изгревите, а в Рила те са повече от прекрасни! :) Да ги наблюдаваш нееднократно означава да добиеш такава връзка с планината, че да не ти се тръгва, ама изобщо! Думите не са достатъчни, за да изразят емоцията от изживяното ...



Както вече съм говорила в предни разкази относно Рила – тя е място, където се сбъдват мечти (поне моите)! За поредна година с вярната ми спътница в живота осъществяваме немислимото ... понякога дори по два пъти! ;) Вече имам не само палатка, но и спален чувал и дюшек, че и челник. А в началото на юни имах едва чифт планинарски обувки втора употреба, които дори бях оставила в Сливен на ремонт ... На път бях да блянувам за трети път с нея утре, но ще се въздържа поради ред причини ...

вторник, 4 септември 2012 г.

И за вас също ...

Дойде и този ден: 04.09.2012 ...
И на всички прекрасни хора около мен искам да им пожелая нещо малко ...
С няколко думи, навързани от снощи в съзнанието ми,
което най-накрая се учи да обича безусловно ...



Всеки ден, всеки час ...
03.09.2012 София

понеделник, 3 септември 2012 г.

Мусала за един ден ...

Мусала за един ден …
Един ден – точно толкова е нужно, за да изкачите най-високото място на Балканите.
(добре де, може би 2 – 3 ако не сте в София и околността)
Един ден – точно толкова е необходимо, за да сбъднете една мечта …

вторник, 28 август 2012 г.

'Не повтаряй, за да не искаш и да потретиш!' ...

'Не повтаряй, за да не искаш и да потретиш!' ...
Няма по-точно определение за местата, които ни се разкриват безкрайно различни всеки път. И тъй като аз съм на принципа, че няма причина да не посетиш едно място два пъти пак отидох на устието на Камчия това лято ... там близо до Варна. :)



Ще ви спестя бръщолевенето, какво е мястото, каква е гледката, какви са изгревите ... Само ще ви оставя да им се насладите. :)

неделя, 12 август 2012 г.

Кухненски въжделения ...

Събота и неделя са дни, които обикновено за мен не са почивни, но от време ми се случва и да съм свободна ... тогава, ако ме грабне вдъхновението мога да сътворя нещо в кухнята (за незапознатите да спомена, че готвя доста рядко и нередовно).



Тъй като реших да се кротна тези дни в София и имах достатъчно поводи за вдъхновение реших да споделя с вас, какво се случи в мойта кухня тези дни, а именно:

понеделник, 6 август 2012 г.

За магистралите в планината ...

Преди седмица ме поканиха на преход, който се оказа най-най в досегашната ми кратка, житейска история ... 2 дни в планината без да се спрем! ;)

Знаете, че август е специален месец за Рила, не само, защото тогава е нейният празник! Някой покоряваха нейният първенец, но аз и на Отовишки връх съм доволна ... Нека все пак да започна отначало!

ДЕН 1:
хижа Зелени Преслап – интересно име, нали? И много прилична хижа (поне доколкото видях навръщане) ... пробвайте се да организирате и съберете 7 души в събота сутрин и ми кажете кога сте успели да стигнете тази дестинация, моля. Ние малко се поизложихме и пристигнахме късно! Но оставихме колите и дим да ни няма ...
хижа Рилски Езера – там след кратка почивка и подкрепление започна истинското приключение ... всъщност още от джипа, който ни закара под лифта до хижата ... беше много весело – друс насам, друс натам. :) После 5 – 6 стълба нагоре ето ни и нас на маса.

хижа Седемте Езера – тук имаше билков чай, който беше толкова притегателен, че не му устояхме. После пък една чешма срещнахме и водата ни повика, но туристопотока ни заля ... и след това изкачихме цели 7 езера. ;) Не, не тук всичко не свършва!!!

сряда, 1 август 2012 г.

Отворих си прозореца ...

Отворих си прозореца ...
не само, за да пусна лятната жега у нас,
а защото бурята цяла нощ го държа затворен.
И вратата си отворих,
не само, за да пусна инкасаторката за отчет,
но и за да изхвърля всичко ненужно, което толкова дълго бях скътавала.
Има една мисъл, която вероятно много добре би описала сегашното ми състояние:
"Всички искат да са слънцето, озаряващо твоя живот, но аз по скоро бих била луната, осветяваща най-тъмният ти час, когато слънцето не е наоколо."
'Everyone wants to be the sun that lights up your life. But I'd rather be your moon, so I can shine on you during your darkest hour when your sun isn't around.'


(Благодаря, Гери Страхилова!)

понеделник, 30 юли 2012 г.

Март, Април и Бояна ... една планинска приказка!

Готов/а ли си за своето прекрасно лято? Да, ти - точно ти!
Знам, че може да те завари неподготвен/а, но няма как да не му се отдадеш. ;)
Когато преди известно време изживях едно от най-тъжните си лета, далеч от любимия човек ми се случи нещо, което не бях осмисляла докато не ми се случи на мен.
Живеех с няколко момичета 2 месеца на морето. Какво лошо има в това сигурно ще попитате? Не мисля, че това е точно момента да ви разкажа за това мое лято, но ще се опитам да ви предам, какво споходи една от съквартирантките ми преди да се приберем в София. Тя седеше в стаята и плачеше ... тихо, от щастие ... беше изживяла най-хубавото лято в живота си дотогава.
Е, може да не разберете сълзите от щастие, но със сигурност може да си припомните вълнението от нещо невероятно, което някога сте преживели. :) Единственото, което остава да направите, е да му позволите да се случи отново!


петък, 27 юли 2012 г.

Ако ме искаш ...

Днес се чувствам особено предизивкателно, ...
затова ще се опитам да събудя и твоя интерес,
за един нов вид музика (dub step)...
за нещата, които са пожелани и загубени ...
за моментите, когато трябва да бягаш, а вървиш! :)


понеделник, 23 юли 2012 г.

Къде си?

Хората са извор на нестихваща енергия ...
събудена ...
спяща ...
дремеща ...
с едно отворено око ...
Днес имам само една малка молба към теб, драги читателю на тези редове:
Грабни своята душевност и й дай най-силната прегръдка и най-сладката целувка!



Къде си?
23.07.2012 (у дома)

Къде се ражда в живота красотата?
Може би във скута на една жена ...
Къде ме чака и се крие непозната?
Зад ъгъла, на тротоара, без вина!

вторник, 17 юли 2012 г.

Из мемоарите на една непоправима романтичка ...

Добре дошъл в нощта, драги приятелю-читателю!

Тези дни ме вълнуват едни такива въпроси, които сърцето си задава, откакто свят светува. Защо ми е да го чувствам това? Къде сега да ги запокитя тия чувства? И моменталически се сещам за една любима песен - прекрасна прелюдия към същността на поредната ни неподправено лунна среща:



I've been trying to get down to the heart of the matter ...
and I think it's about forgiveness ...

понеделник, 16 юли 2012 г.

До природата и още по-близо ...

Как да започнеш разказ, който e изписан в сърцето и в душата ти с незаличими думи?
Вероятно просто трябва да бъде някъде от там ... от самото начало ..., а то бе толкова отдавна ..., когато бях още малко дете.

Имало едно време едно малко момиченце, което беше родено с късмет да израстне в семейство специално обвързано с природата – риболов, планини, реки – и всички там други екстри! После то пораснало и заживяло в големия град, но не забравило и досега, откъде е тръгнало.
Едни добри хора се погрижили отново да й го припомнят миналата събота и неделя. :)

вторник, 10 юли 2012 г.

Една вечер със сърцето ...

Понякога и сърцата имат нощи, а не само дни. :)
Днес му е времето да ви разкажа една история от нощите на сърцето.



Една вечер на сърцето ...
10.07.2012
(по никое време насред работния ден)

Сърцето ляга си безкрайно уморено
след куп подмятания и безброй игри.
Сърцето скрива се привидно укрилено
от мисълта за сън и мир ... Чакай! Спри!

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Тя беше там ...

Има дни, в които ни се спи ...
Има и дни, в които ни върви ...
Има и такива, в които просто СИ. :)
Подготвяйки се днес за следобедната сесия уроци ... просто се написах.
Защото ми липсва родният край, родният дом, родната планина и виско друго там ...
До Сините камъни!



Тя беше там ...
05.07.2012 (слушайки Нора Джоунс сякаш пееща за мен)

понеделник, 2 юли 2012 г.

Витоша ... мъдрост и още много повече ...

Отново е първи юли ...
Отново нямам идея как ще го отбележа ...
Отново в последния момент намирам правилния човек!


Всички са се втурнали да посрещат изгрева сякаш го правят постоянно. Според мен това се превърна просто в още едно леко извинение да се отскочи до морето и да се вземе отпуск ... Вярвам, обаче, че човек трябва да прави това, което му е на сърцето.

събота, 23 юни 2012 г.

Как се срещнах с Индия в центъра на София?

Бяхте ли в центъра на София днес следобяд? ...
Добре де ... между 16:00 и 18:00? ...
Ако отговора е ДА, значи сте видели това:



Това бе моята добра новина от деня. :)

петък, 22 юни 2012 г.

Където и да си ...

Където и да си ...

Върви на изток,
Аз ще бъда хайку,
Описало без думи ... само с мисъл любовта си.
Върви на юг,

Той ...

Той ...

Страхът те сграбчи за душата ...
в най-късния възможен час!
Обичта към всичко в живота
намигна му и той дойде тогаз ...

сряда, 20 юни 2012 г.

Сега ...

Сега, днес и утре. :)

Сега идвам при теб без лице ...
Анонимно, безумно безмълвно!
Не питай кога, как и откъде ...
Отговорът все е идвал трудно.

вторник, 19 юни 2012 г.

Detach...meant? (or something like it ...)

Hi dear reader,
Have you ever wondered? ||
Why do I address you like that? ||
Why are you reading this? ||
Why do we connect? ... ||
Such hard questions to answer ...
Yet, I happened to find a sufficient reply to it ...
In a film that is ... or something much more than that.


петък, 15 юни 2012 г.

За фотографките с любов ... :D

Всеки намира неща, хора, които си заслужава да има около себе си. За всеки ще бъдат различни, в което предполагам е чара на чудото наречено глобален виртуален свят!
Биваме, колкото отчуждени ... толкова и заедно ... колкото несподелени, толкова и изложени на показ тотално! Границите нямат смисъл, разтоянието губи значение и времето става все по-имагинерно понятие ... само някаква поостаряла представа, макар и върху все още лъскав (може би вече не чак толкова) циферблат.

Днес личностното мнение има много по-голяма стойност, от когато и да било! На нас тук в Абсурдистан явно все още този постулат не ни е ясен, но виждам, че има раздвиждване по въпроса, което ме обнадеждава!

Та в този ред на мисли ... днес реших да пиша, за една музикантка под прикритие, една художничка с фотоапарат и една неуморима новоткривателка:


понеделник, 21 май 2012 г.

За гостите по никое време ...

Във всеки живот идва време, не много леко обикновено, в което си задаваме едни големи въпроси ... Разбира се при всеки тези неканени гости идват под различна форма и начин. Важното е ... да знаеш как да ги посрещаш тия гости: с усмивка, с добра дума, с недоумение, с негодувание, с леко раздразнение ... тук вариации също, колкото си пожелаем.

Има обаче гости в живота, за които човек никога не съжалява! Радваш им се, защото те правят живота ти по-хубав, по-лек, по-значим и по-неповторим. Интересното е, че понякога дори нямаш възможност да се доближиш физически, но някак гостите са там и не си тръгват! Сега мога само да споделя една моя гостенка, която ми напомня, винаги щом я чуя, колко е важно да обичаш това, което правиш с цялото си сърце и същество!


петък, 11 май 2012 г.

Идва ли сезонът на музиката?

Когато дойде време за лято всеки си мисли за ... плаж, море, бриз, и всички съпровождащи ги хубави неща и моменти! Дори и най-красивият блян понякога може да изчезне със скоростта на светлината, когато се озовем пред реалността на отпуските в нашата мила Родина. :)

Когато дойде време за лято и аз неминуемо се размечтавам, но за малко по-прозаични неща ... музика, китарни партита, полунощна ... пълнолунна светлина ... може би плаж, празна кола и двама души ... по никое време на една скала! Оф, сега пък съвсем се размечтах ... добре тогава! Да се върнем в началото ... и в началото бе МУЗИКАТА!

Та се питам аз, така леко посреднощно, ще бъда ли това моето музкално лято? Хм, може да започна сезона малко танцувално в събота след днешната прекрасна покана, която получих:

сряда, 9 май 2012 г.

В една друга столица ... В едно друго време ...

В една друга столица ... В едно друго време ...
Още една голяяяяяяма почивка ...
Още един комплект 4 почивни дни ... И поредната проблемация от сорта:
Да резервираме или не? В Търново или къде? Петък, събота или съвсем НЕ?
Май не обичаме много, много да работим ние българите, но в крайна сметка в това ни е неустоимият чар, нали? И такаааааааа ... мечка страх, мен не страх: ще се впускам в приключението Централна Северна България (ама, хем северна, хем централна ... ;)!
Три дни, Три места + още 1, 2, прекалено натоварена програма и почти никакво време за ... сън!

ДЕН 1: Велико Търново

петък, 4 май 2012 г.

In the moonlit time ...

~ ♥ ~ ♥ ~ ♥ ~

~ Mermaid ~ by Kristy Lee

On water’s edge she pauses
Transcends all thought and form
In heavens arms she wavers
Before the brink of dawn

This woman of the ocean
Who knows no thought but this
The cool, the clear, the sea foam
The rolling waves of bliss

A moment in the moonlight
Spent gazing at the sky
Is cast away towards the deep
Where her sleeping sisters lie

And in her wake
She leaves no trace
That you or I could find
A wave, a splash, a ripple
A silence in your mind

~ ♥ ~ ♥ ~ ♥ ~

сряда, 28 март 2012 г.

WALLY without E and with a lot of Ah ...

Every day is a new beginning ...
Every day is a new rising up ...
Every day is a new discovery ...

and I love finding out about different music. :)
Especially, when it's too good to skip listening.
Soooooooo tonight my dear reader, I offer you ...
Gotye ("Gaultier" or "Gautier" or "Gauthier" who cares?)
Short for Wouter "Wally" De Backer (born 21 May 1980) :)
He's of such diverse background that I'd like to describe him as international. :)
Furthermore, I dare not fit a human being into frames 'cause that might be an understatement. So without much ado about nothing here are some of his pieces that came to my liking:


вторник, 27 март 2012 г.

И за българското кино също ...

От много време насам ... поне 5 години се правят нови български филми ...
Не изгледах всички нови ленти, ... но определено мога да кажа, че има неща, които си заслужава да бъдат показани и видяни от по-широка публика! Последния пример, който ми попадна беше:

вторник, 20 март 2012 г.

Almost the man of my ... dreams. :)

Every now and then a few singers manage to surprise ...
Then again there are those other ones that do it constantly ...
and stay within one's heart not estranged by time or language limits ...
If only I knew whether he really meant the words he sang ... :? (puzzled)
Still it's always worth listening to a few good rhymes accompanied by melody ...
every now and again ... so tonight I offer you James Morrison:


събота, 10 март 2012 г.

What is the future ...?

Today is the day …
Tonight is the night …
That my musical world has been turned upside down!
I was always known as a person who shows genuine interest in … MUSIC!
But if only I haven’t seen what I saw this morning:


вторник, 28 февруари 2012 г.

Полунощна музика ... от киното ... покрай Оскарите!

Незабравими песни от филми

На този пост дължа среднощното си музикално вдъхновение, което ще бъде в малко по-особен контекст! Не съм обръщала сериозно внимание на филмовата музика докато не осъзнах истинското й значение! Хм ... може би трябва да се обръща по-сериозно внимание на този музикален жанр, не мислите ли?

Имам определено няколко хитови изпълнения, които със сигурност карат косите ми да щръкват по всяко време на денонощието ... е, ето ги и тях:


Отявлени симпатии имам към актьора в главната роля, а за актрисата няма нужда да говоря! Може просто да се допитате до групата сформирана в Tweeter след снощното дефиле на десния й крак на сцената на Оскарите!

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Някога тогава ...

Днес ми е носталгично,
на сърцето ...
на душата ...
на цялото ми съзнателно същество!
Затова ще говоря и от сърце и от душа и ще ви кажа това:

неделя, 5 февруари 2012 г.

Безбански старец по никое време ...

Отдавна не съм разказвала за моите малки бягства от София.
Дойде време да ви информирам и за последната ми одисея. :)
Идеята се роди някак празнично покрай всички отрупани маси.
Поради моята отявлена страст към планините не устоях на ...
предложението да посетя едно малко, скътано градче: Добринище!
(има ли нужда да споменавам, че наблизо е Безбог и ски писта?)

И така след месец умуване и още месец виртуална организация ...
една съботна сутрин рано ранили се отправихме към дестинацията.
Макар с леко намален състав претърпяхме крах и в следването ...
на предварително набелязания график да сме на локация около 10!
Е, все пак с час закъснение пристигнахме на уреченото място.


сряда, 1 февруари 2012 г.

My first Tarja experience ...

I'm not a great writer.
I may not be an interesting one either ...
Last night, though, was one of which I can't help telling about!
I don't wish to speak on behalf of others so I hope you'll excuse me for that!

These days we have Arctic ... freezing temperatures but in my heart I have the light of the Far North! Yes, a Winter Storm has been brought to Bulgaria by a woman hotter than most people I know (and we are considered to be a hot-tempered nation)!

I was at Tarja Turunen's concert in Bulgaria ... yeah, the one that was 'cancelled' or in other words just 'postponed'! There was a bunch of mixed feeling in the preceding days ... due to my incompetence ... I just didn't know what to expect! So ... I started listening! And it was worth it. I discovered:


понеделник, 23 януари 2012 г.

Полет с много умисъл! :)

Това е пост за БЯГСТВОТО:
- от реалността ...
- от задълженията ...
- от рутинността ...
- от глупостта ...
- от себе си и хората ...
- от етикета и презумцията ...
- от клопката на СИСТЕМАТА!

Този списък може да продължи толкова, че едва ли ще ми стигне нощта да го довърша. НО да си дойдем на думата: не бях ходила на театър от много време (чак не искам да мисля, колко!). Както си се разхождах из интернет пространството се появи неустоимо предложение: ЛЮБИМАТА МИ КНИГА във формата на постановка ... Да, бях запозната с книжния вариант и с филмовия такъв:


Улица без изход ...

Улица без изход …
23.01.2012
София



Вървя по тази улица отново …
без истинска насока и без малко име.
Вървя надолу и не съм готова -
озовах се тук във тежко време - зиме.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Отпий си глътка любов ...

Дали сме станали някак по-студени заради зимата?
Дали сме отвикнали да виждаме любовта на крачка от нас?
Дали изобщо я търсиме и искаме ли да я намерим евентуално?
Нямам отговор на всички тези въпроси, но имам нужда от любов ...
както предполагам и част от четящите тези виртуални редове ...
затова ви давам част от моята любов с три "б" като бонус:
- безгранична ...
- безусловна ...
- безпричинна ...

вторник, 3 януари 2012 г.

Живот ... или нещо като него! ;)

Има много изказвания за живота ... Ето няколко от любимите ми:
Животът е зоологическа градина в джунглата. - Питър Де Врайс (писател)
Животът е песен, чийто припев е смъртта. — Виктор Юго (писател)
Живеем само веднъж - но затова пък докрая! — Генадий Малкин (афорист)
Живееш само веднъж, но ако го правиш както трябва, и веднъж е достатъчно.
— Мей Уест (актриса).
Но аз друго за живота исках да ви кажа: