понеделник, 21 май 2012 г.

За гостите по никое време ...

Във всеки живот идва време, не много леко обикновено, в което си задаваме едни големи въпроси ... Разбира се при всеки тези неканени гости идват под различна форма и начин. Важното е ... да знаеш как да ги посрещаш тия гости: с усмивка, с добра дума, с недоумение, с негодувание, с леко раздразнение ... тук вариации също, колкото си пожелаем.

Има обаче гости в живота, за които човек никога не съжалява! Радваш им се, защото те правят живота ти по-хубав, по-лек, по-значим и по-неповторим. Интересното е, че понякога дори нямаш възможност да се доближиш физически, но някак гостите са там и не си тръгват! Сега мога само да споделя една моя гостенка, която ми напомня, винаги щом я чуя, колко е важно да обичаш това, което правиш с цялото си сърце и същество!





Това е за една друга гостенка, която така ще помня с тази песен вероятно докато мога да дишам и да пазя спомени. :)Понякога истината е, че музиката е в нас и ние сме музика! Навестяваща някого ... някога ... някакси ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар