вторник, 30 юли 2013 г.

Витоша може да ви изненада ...

Когато имаш правилните приятели всичко се нарежда от само себе си ...
След пълна работна седмица се чудите как да се разнообразите?
Не се чудете повече - имате една прекрасна планина твърде наблизо!
Може да чакате 1 час за автобус и да се сварите в собствен сос,
но си заслужава всяка секунда неудобство и всяка нова стъпка ...
Не бях чувала за този приказен маршрут на Витоша, но ето го и него:
Бай Кръстьо - Комините - Орлово гнездо - Кикиш - Драгалевски манастир.



Знаете как да стигнете до отправната точка на маршрута? (Предполагам!)
За неосведомените да кажа: автобус номер 93 (или 64, ако ви се върви!).
Не се сърдете на бутащите се на опашката на лифта (и на пререждащите!)
- спомнете си, че са чакали час за автобус и са се сготвили в соса си!
Добрахте се до седалка на лифта? Това е много добро начало ...
Следва друг деликатен момент в пътуването: намирането на пътеката ...
Може да си се лутате, колкото си искате (като нас) през гората,
ако имате време, но най-добре да попитате и да ви упътят, защото ...
може да се заблудите (като нас) и да си наберете една торба ГЪБКИ. :)


После следват красива гледка след красива гледка ...
Първо са Комините, които са големи скални масиви до 70 метра високи!
След като прекосите рекичката пътеката се ИЗКАЧВА покрай тях ...
Малко пек и няма горичка, но има катерачи и парапланеристи. ;)
А от върха на Комините се открива първата пленителна панорамна гледка!
София изглежда толкова различна и красива и дори спокойна от високо...


След още малко усилия по трева и клек ще се доберете до: БОРОВИНКИТЕ!
Не, че не следва РАЗКЛОНА за Кикиш, но него лесно ще го видите. ;)
Потегляте от него вдясно и така започва пътят на пирамидите ...
Преминава се през множество каменни струпвания, маркировка липсва,
но има каменни пирамиди, които лесно ще ви ориентират за посоката.
Ще преминете през всякакъв терен - от тучни ливади до сенчести гори!
Има няколко панорами, които също не бива да се пропускат!
(една от тях МАЙ трябва да е Орлово гнездо?)


Стигнете ли Кикиш вече ще има и вода, и храна, ако сте си взели нещо!
Подгответе се, че няма вода по целия маршрут, както и храна също!
(боровинките не се броят, защото вече ги изядохме, а гъбите се готвят)
Иначе там е много приятно и има къде да се седне, но не функционира!

След приятната почивка трябва да се върнете на пътеката за Платото,
там трябва да намерите разклона за Драгалевци и да слезете директно. ;)
Ако имате още сили посетете Драгалевският манастир, скътал се в сянка.
Като цяло чудна природа, неземни гледки, приятна компания ...
и каквото още вие си донесете (добро настроение, хубава храна)!
Какво повече му трябва на човек насред София?
Ааа, фрапе, в града? И това може, но после ...




сряда, 17 юли 2013 г.

Не опоздайте!

Не обичам да чакам ... Не намирам смисъл в това ... И след 30 години ...
Колкото повече скрит смисъл имало в стиха, толкова по-ценен бил ... Ама,
Ксения го казва толкова различно и логично, а най-вече лирично и лично!
Сигурно всеки път като ме питат закъде бързам трябва да показвам това:



Не закъснявай ...
17.07.2013 у дома

Не окъснявай ...
Животът не чака ...
А прощавай ...
Защо се разплака?
Пак ли драма?
Поредна, голяма ...
Светът е за двама?
Или е просто измама?
Не се притеснявай!
Аз няма да кажа ...
Не съжалявай!
Никога даже ...

Не закъсянвайте ...
Сиси ©

сряда, 10 юли 2013 г.

Чувствата на една роза ...

Май времето на розите отмина ...
Сега е времето на гларусите (и чайките) ...
И все пак розите оставиха нещо след себе си ...
(освен уханните си цветове, разбира се)



Чувствата на една роза ...
10.07.2013 (у дома, пред компютъра)

Сега пречупвам силните си чувства ...
Днес е време да им кажа, че съм тук!
Да играеш с тях е истинско изкуство -
изкуство на природата напук.
Сега сърцето си разлиствам като роза,
И бодлите й прегръщам, но до тук ...
Кръвта си в нея всичката я вложих,
а тя ми пее даже и без звук.
Сега я гледаш в ръцете ти – откъсната ...
Онази роза, алената, плачеща с капчук ...
Тя плаче със сълзите недопуснати,
И с тях пътува, но до тук ...
Оттам нататък само са въпроси ...
Без отговор, без питанки, без глас ...
И розата стои пустинно боса,
и чака да улучи своя час. :)
(от мен до теб е толкова в анфас)

А дали ми е розово днес,
Сиси ©

понеделник, 8 юли 2013 г.

Г-ца Хаос :)

Много са сладки моментите на синхронност ...
Особено, когато са споделени с любимия човек. :)
Може би, когато са рядкост се научваме да ги ценим повече?
Или просто така ни харесва да си мислим и да разсъждаваме.
Е, поне аз се опитвам да им се наслаждавам докато ги има. :)
По повод един такъв момент драснах няколко реда, ето ги и тях:


(от къде почна всичко и поредното ми име от поредния ден)

Госпожица Хаос
08.07.2013 София

Безредие владее мойто царство,
но как подрежда се Анархия?
Хаосът е мойто господарство
и в него няма име и йерархия.
И ти си там сред всички други
мислени и недомислени моменти.
Неуморно даже все се трудиш,
за да свържеш всички компоненти.
Но дали аз трябва да съм цяла?
Някога докрай да съм изписана?
Не ми отива, аз не нося бяло,
по сивото по-скоро съм улисана.
Не ме нареждай, а такава приеми ме!
Калейдоскоп от двете крайности
И в бяло, и в черно прегърни ме,
А аз ще сбъдна твоите случайности.



Черно-бялата,
Сиси ©

петък, 5 юли 2013 г.

Между четири стени ...

Всеки има своите битки - лични, поянкога твърде големи за самите нас ...
Много хора са ми казвали, че съм усмихнат и позитивен човек ...
А аз всъщност никак не съм! Въпроса ми сега обаче е друг ...
Дори да не си позитивен човек, как се научаваш да живееш с тъмнината си?
Всеки има своите моменти на слабост и това ни прави толкова интересни. :)
Как се справяме с тях е въпрос на личен избор (или просто не се справяме).
Сега битката ми е с моите четири стени - онези личните и непреклонните. :)



Между четири стени ...
05.07.2013 София, Овча купел

Между четири стени препуска
Единичността ми сякаш безконечна.
Не желае друго вътре да допуска
Освен усмивката ми – нейна подопечна.
В кутийката ми – тъмна, сива
Сред сови със очи-фенери
Усмивката ми - странно дива
Свойто кътче иска да намери.
И се лута в мрака непрогледен ...
Понякога фенерите и светят ...
В този тъжен свят, никому потребен
Светулките са символ на късмета.
Усмивката ми срещна ги ...
И пътя й напред те осветиха.
От очите тя погледна ги
И тъй се разделиха ...
„До следващия път!“ си казаха
И тихомълком си благодариха.

сряда, 3 юли 2013 г.

Сама ...

Напоследък имах доста време да бъда сама ...
Лукс, който рядко се опитвам да си позволя.
Но научих много от самотата и кое е най-важното? (ще попитате навярно)
Тя е избор - не е състояние на духа, което ни прави нещастни, самотни.
Можеш да останеш сам и пак да се стремиш да си щастлив. :)
Понякога е тягостно и в тези моменти тя е избор, да бъдеш себе си,
да нямаш нужда от другите за да почувстваш по-добре, а да я изживееш.
В тези моменти при мен е идвала музиката ... както явно и при Мая!

“Music was my refuge. I could crawl into the space between the notes
and curl my back to loneliness.” ― Maya Angelou



Сама
03.07.2013 – у дома

В стаята ми пъпли тишината -
толкова прозрачна и далечна ...
на прага ми се сгуши тъмнината,
изглежда сякаш иска да е вечна.
Сред тях провират се и звуци,
но само в душата ми ги чувам.
говорят си, но само помежду си -
държат се сякаш аз не съществувам.
Затръшнах им на всичките вратата,
тръгнах и назад не се огледах ...
И те изчезнаха – мираж в мъглата!
И тогава сякаш, че прогледнах ...

От своята стая,
Сиси ©