Особено, когато са споделени с любимия човек. :)
Може би, когато са рядкост се научваме да ги ценим повече?
Или просто така ни харесва да си мислим и да разсъждаваме.
Е, поне аз се опитвам да им се наслаждавам докато ги има. :)
По повод един такъв момент драснах няколко реда, ето ги и тях:
(от къде почна всичко и поредното ми име от поредния ден)
Госпожица Хаос
08.07.2013 София
Безредие владее мойто царство,
но как подрежда се Анархия?
Хаосът е мойто господарство
и в него няма име и йерархия.
И ти си там сред всички други
мислени и недомислени моменти.
Неуморно даже все се трудиш,
за да свържеш всички компоненти.
Но дали аз трябва да съм цяла?
Някога докрай да съм изписана?
Не ми отива, аз не нося бяло,
по сивото по-скоро съм улисана.
Не ме нареждай, а такава приеми ме!
Калейдоскоп от двете крайности
И в бяло, и в черно прегърни ме,
А аз ще сбъдна твоите случайности.
Черно-бялата,
Сиси ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар