сряда, 10 юли 2013 г.

Чувствата на една роза ...

Май времето на розите отмина ...
Сега е времето на гларусите (и чайките) ...
И все пак розите оставиха нещо след себе си ...
(освен уханните си цветове, разбира се)



Чувствата на една роза ...
10.07.2013 (у дома, пред компютъра)

Сега пречупвам силните си чувства ...
Днес е време да им кажа, че съм тук!
Да играеш с тях е истинско изкуство -
изкуство на природата напук.
Сега сърцето си разлиствам като роза,
И бодлите й прегръщам, но до тук ...
Кръвта си в нея всичката я вложих,
а тя ми пее даже и без звук.
Сега я гледаш в ръцете ти – откъсната ...
Онази роза, алената, плачеща с капчук ...
Тя плаче със сълзите недопуснати,
И с тях пътува, но до тук ...
Оттам нататък само са въпроси ...
Без отговор, без питанки, без глас ...
И розата стои пустинно боса,
и чака да улучи своя час. :)
(от мен до теб е толкова в анфас)

А дали ми е розово днес,
Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар