петък, 5 юли 2013 г.

Между четири стени ...

Всеки има своите битки - лични, поянкога твърде големи за самите нас ...
Много хора са ми казвали, че съм усмихнат и позитивен човек ...
А аз всъщност никак не съм! Въпроса ми сега обаче е друг ...
Дори да не си позитивен човек, как се научаваш да живееш с тъмнината си?
Всеки има своите моменти на слабост и това ни прави толкова интересни. :)
Как се справяме с тях е въпрос на личен избор (или просто не се справяме).
Сега битката ми е с моите четири стени - онези личните и непреклонните. :)



Между четири стени ...
05.07.2013 София, Овча купел

Между четири стени препуска
Единичността ми сякаш безконечна.
Не желае друго вътре да допуска
Освен усмивката ми – нейна подопечна.
В кутийката ми – тъмна, сива
Сред сови със очи-фенери
Усмивката ми - странно дива
Свойто кътче иска да намери.
И се лута в мрака непрогледен ...
Понякога фенерите и светят ...
В този тъжен свят, никому потребен
Светулките са символ на късмета.
Усмивката ми срещна ги ...
И пътя й напред те осветиха.
От очите тя погледна ги
И тъй се разделиха ...
„До следващия път!“ си казаха
И тихомълком си благодариха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар