Сама ...

Напоследък имах доста време да бъда сама ...
Лукс, който рядко се опитвам да си позволя.
Но научих много от самотата и кое е най-важното? (ще попитате навярно)
Тя е избор - не е състояние на духа, което ни прави нещастни, самотни.
Можеш да останеш сам и пак да се стремиш да си щастлив. :)
Понякога е тягостно и в тези моменти тя е избор, да бъдеш себе си,
да нямаш нужда от другите за да почувстваш по-добре, а да я изживееш.
В тези моменти при мен е идвала музиката ... както явно и при Мая!

“Music was my refuge. I could crawl into the space between the notes
and curl my back to loneliness.” ― Maya Angelou



Сама
03.07.2013 – у дома

В стаята ми пъпли тишината -
толкова прозрачна и далечна ...
на прага ми се сгуши тъмнината,
изглежда сякаш иска да е вечна.
Сред тях провират се и звуци,
но само в душата ми ги чувам.
говорят си, но само помежду си -
държат се сякаш аз не съществувам.
Затръшнах им на всичките вратата,
тръгнах и назад не се огледах ...
И те изчезнаха – мираж в мъглата!
И тогава сякаш, че прогледнах ...

От своята стая,
Сиси ©