понеделник, 30 юли 2012 г.

Март, Април и Бояна ... една планинска приказка!

Готов/а ли си за своето прекрасно лято? Да, ти - точно ти!
Знам, че може да те завари неподготвен/а, но няма как да не му се отдадеш. ;)
Когато преди известно време изживях едно от най-тъжните си лета, далеч от любимия човек ми се случи нещо, което не бях осмисляла докато не ми се случи на мен.
Живеех с няколко момичета 2 месеца на морето. Какво лошо има в това сигурно ще попитате? Не мисля, че това е точно момента да ви разкажа за това мое лято, но ще се опитам да ви предам, какво споходи една от съквартирантките ми преди да се приберем в София. Тя седеше в стаята и плачеше ... тихо, от щастие ... беше изживяла най-хубавото лято в живота си дотогава.
Е, може да не разберете сълзите от щастие, но със сигурност може да си припомните вълнението от нещо невероятно, което някога сте преживели. :) Единственото, което остава да направите, е да му позволите да се случи отново!



Точно това се опитвам да направя в последния един месец. Тазседмичната част от приключението е отново посветена на планината, на планината ... още на водата. И така нека ви отведа в света на Бояна. Не - тя не е девойка от нашите народни приказки, а една част от София, уютно сгушена в полите на Витоша, сякаш е нейната малка, непослушна дъщеря. И двете така споделят планинската си природа, че е трудно да осатнеш безучастен, ако веднъж ги видиш и усетиш със сърцето си.

Та нека потеглим на едно приказно приключение, което може да се случи по трите добре познати начина: лесния, трудния и моя начин. Аз избрах последния ...
Спирате на единственият площад до една от забележителностите на Бояна: прословутата църква, която може да посетите съвсем безплатно в понеделник от 3 до 5 следобяд. Ако не сте случили да отидете там в уречения час може да си платите 10 лв. или да оставите това бижу за едни по-дорби времена. Оф, сега не е време за нея да ви говоря!

Оттам потегляте и само напред ... нагоре ... и леко У лево ... “Природен парк Витоша”. Вече тук имате два избора: жълтия и зеления (в кратък превод: трудния и лесния или късия и дългия). Ние не сме от най-запалените туристи, което много добре ни вписа в зеленото. След около час катерене и лъкатушене по пътеките се озовавате до първата изкуствена вода т.е. тук: Боянско езеро. Малкото грозно патенце ...


След около още 45 минутки пак в същия дух (ако не решите, че дотук ви е достатъчно) ще се озовете до истинната вода: онази падащата, грохотната, всемогъщата (особено напролет), казват дори, че може да се види от НДК, когато Март и Април я споходят, а зимата е била като предната! Аз само я гледах и се дивях тогава, но сега се срещнахме на живо! И то каква среща! Първо ще ви говори отдалеч пращайки ви своето шумно предупреждение, че я наближавате, после ще ви навести с гласовете на всички хора, скупчили се да й се възхищават и най-накрая ще ви погали с нежни пръски, за да ви посрещне с добре дошли. :) Е, това е накратко ... съвсем накратко ... Боянският водопад или блудният син с много лица. На една крачка разстояние от София и само на няколко часа приятна разходка в гората.




ПРЕПОРЪКИ ОТ КУХНЯТА НА ИЗПАТИЛИТЕ:
1. Горе храната е по избор, но ако към сандвичите добавите домат ... ммм ... неустоим резултат! Мерси, Фани. :)
2. Поемете ли по жълтия път надолу ще са ви нужни много предпазливост и може би щеки или колче при наличност?
3. Не забравяйте да се отбиете на скалата с прекрасна гледка към Копитото, но внимавайте с пропастта под нея!!!
4. Не е лоша идея да отидете на кафе след всичкото това ходене и да опънете краченца на сладка раздумка в града, за което те ще бъдат безкрайно благодарни. 100% гаранция! ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар