сряда, 1 август 2012 г.

Отворих си прозореца ...

Отворих си прозореца ...
не само, за да пусна лятната жега у нас,
а защото бурята цяла нощ го държа затворен.
И вратата си отворих,
не само, за да пусна инкасаторката за отчет,
но и за да изхвърля всичко ненужно, което толкова дълго бях скътавала.
Има една мисъл, която вероятно много добре би описала сегашното ми състояние:
"Всички искат да са слънцето, озаряващо твоя живот, но аз по скоро бих била луната, осветяваща най-тъмният ти час, когато слънцето не е наоколо."
'Everyone wants to be the sun that lights up your life. But I'd rather be your moon, so I can shine on you during your darkest hour when your sun isn't around.'


(Благодаря, Гери Страхилова!)

Отворих си прозореца ...
01.08.2012 София

Отворих си прозореца, за да прогледна ...
Отворих и вратата, за да проветря ...
Опитах се да пусна слънцето в мойта дневна,
но то ми каза, че отново някъде греша.
Нима не заслужавам височайшето внимание?
Нима то ще обърне гръб на искрената ми молба?
Твърде порастнах, за да участвам в съзтезание,
за нечие внимание, аз имам свое място във света.
Затова те пускам да си тръгнеш без да се обърнеш.
Затова се насърчавам да съм единствено добра.
Защото щом на чувствата не искаш да отвърнеш,
аз предпочитам да се облека пак в мойта тъмнина.
и да поканя само с поглед до мен среднощната луна.

Може и да опитате да поканите луната в сърцата си ...
S&M ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар