Няма по-точно определение за местата, които ни се разкриват безкрайно различни всеки път. И тъй като аз съм на принципа, че няма причина да не посетиш едно място два пъти пак отидох на устието на Камчия това лято ... там близо до Варна. :)
Ще ви спестя бръщолевенето, какво е мястото, каква е гледката, какви са изгревите ... Само ще ви оставя да им се насладите. :)
Добре де, ще кажа няколко думи за мястото ...
Това не е курорт за хора търсещи лукс и забавление въпреки, че на ресторантите чалгата е и звука са на макс. Все пак аз го възприемам като пристан за уединение и размисъл. Кътче, където има време за изгреви, залези и няма никакви дискотеки (затова пък Варна е на някакви си 28 километра :). Тук не може да се намери и чистота и култура също, но на мен не ми липсват особено. Достатъчно ми е да има покрив, течаща вода, хубава компания и добро настроение. :) Гледки като следващите правят изживяването още по-невероятно.
Камчия винаги ме е удивлявала с приспособимостта си. Не само, защото съм израсла покрай нея и съм виждала с очите си как отстранява всичко излишно по пътя си. Има нещо извънредно в тази река, което и досега не съм разгадала! Поредното доказателство е, че тази година специално ни бе открила гледка към отходния канал и нос Емине. Камчия не търпи мръсотия в нея! И затова толкова много я обичам. :)
Та ходете на Камчия преди да са я превърнали в нещо, което не е ... в близките няколко години!
Няма коментари:
Публикуване на коментар