понеделник, 6 август 2012 г.

За магистралите в планината ...

Преди седмица ме поканиха на преход, който се оказа най-най в досегашната ми кратка, житейска история ... 2 дни в планината без да се спрем! ;)

Знаете, че август е специален месец за Рила, не само, защото тогава е нейният празник! Някой покоряваха нейният първенец, но аз и на Отовишки връх съм доволна ... Нека все пак да започна отначало!

ДЕН 1:
хижа Зелени Преслап – интересно име, нали? И много прилична хижа (поне доколкото видях навръщане) ... пробвайте се да организирате и съберете 7 души в събота сутрин и ми кажете кога сте успели да стигнете тази дестинация, моля. Ние малко се поизложихме и пристигнахме късно! Но оставихме колите и дим да ни няма ...
хижа Рилски Езера – там след кратка почивка и подкрепление започна истинското приключение ... всъщност още от джипа, който ни закара под лифта до хижата ... беше много весело – друс насам, друс натам. :) После 5 – 6 стълба нагоре ето ни и нас на маса.

хижа Седемте Езера – тук имаше билков чай, който беше толкова притегателен, че не му устояхме. После пък една чешма срещнахме и водата ни повика, но туристопотока ни заля ... и след това изкачихме цели 7 езера. ;) Не, не тук всичко не свършва!!!

Раздела – това са едни камбанки на билото на планината, които озвучават околкостта при силен вятър и лошо време! Е, нас не ни посрещнаха със салут, което беше добър знак всъщност, защото означаваше, че сме изживели безметежен ден ...

хижа Иван Вазов – прекрасно място, което се поддържа от едно младо семейство! Хубаво е човек да има приятели планинари. Ще те заведат, където друг не може. ;) Прекарахме вечерта в задушевна обстановка с хубава компания и някоя друга VIP особа за разкош...

ДЕН 2:
Отовишки връх – след чаша живително кафе и жадуваните печени филийки се отправихме към нашата поредна цел. Видяхме и Отовишкото езеро по пътя (да, има и други освен седемте) ... да вървиш по билото на планината е уникално изживяване ... препоръчвам го на всеки достатъчно смел да го покори!

езеро Окото – това езеро ме изумява всеки път! Пътеката от върха към езерото дава уникален поглед към останалите езера! Определено опровергава всеки довод на хората, които не желаят да посетят едно място два пъти. Ако искате различна гледна точка ... :)

Сухият рид – извървяхме го почти целия и той ни се отплати с прекрасна гледка към планината и долината и някое друго конче по пътя (не че другъде не ги срещнахме, те са буквално навсякъде!) Сега бяхме избегнали туристопотока доста успешно дотук!

хижа Скакавица – само се отбихме, за да установим, че сме навъртяли свръх-километраж за кашкавал туристи като нас и си подгонихме колите ... Скакавишки водопад - чакай ни идваме другият път – да не вземеш да пресъхнеш!

ПРЕПОРЪКИ ОТ КУХНЯТА НА ИЗПАТИЛИТЕ:
1. Не ползвайте джип на езерата – противопоказно е не само за природата, но и за бъбреците, главите и други телесни части, които не си заслужава да споменавам!
2. Не ходете никъде пеша, ако има лифт, а вие не сте опитни планинари!
3. Мажете се с фактори всякакви иначе нито слънцето, нито вятъра ще ви простят!
4. За магистралите в планината, а именно Популярните Туристически Маршрути – посящавайте ги, но се примирете, че ще има хора на всяка крачка!
5. Поне веднъж се напънете и отидете, където не стъпват всички туристи и опитайте най-вкусните хижарски гозби. :) Хижа Скакавица да очаква включване по този повод. ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар