Един ден – точно толкова е нужно, за да изкачите най-високото място на Балканите.
(добре де, може би 2 – 3 ако не сте в София и околността)
Един ден – точно толкова е необходимо, за да сбъднете една мечта …
И, за да съм коректна с вас, драги читатели, ще кажа, че съм от хората, които не могат да катерят! За сметка на това съм толкова упорита, че когато си пожелая нещо – то винаги се случва! Малко зор видяха с мен моите съмишленици в този аспект, но в крайна сметка целта бе осъществена – Мусала за един ден!
Как протече прехода?
Тръгнахме с един Ванка (рожденик) и трима негови приятели по оферта на една туристическа агенция. Програмата (малко наш си mode) беше следната:
07:00 – Тръгване от площад Александър Невски.
09:00 – Пристигане в Боровец и качване с лифт до хижа Ястребец.
09:30 – Тръгване по широка, широка (тип Лада Нива) пътека към хижа Мусала.
10:30 – хижа Мусала и някое друго Мусаленско езеро (с големи строежи около тях).
11:30 – още няколко Мусаленски езера на половината от пътя.
12:30 – заслон Еверест (нефункциониращ!!!) и Леденото езеро в подножието на върха.
13:30 – връх Мусала покорен!!! :) 2925 м. (отвсякъде) ;)
И после хайде на обратно. :) Много е важно, с какви хора отивате в планината. Аз определно случих на компания за пореден път. С Ванката още в началото се разбрахме и аз поизостанах от основната група, но през цялото време не бях сама. Толкова много бяхме ентусиастите, че чак думи нямам (чужденци в това число дори и в нашия автобус)!
Преходът беше по моему не толкова лек, защото в края на деня (17:30) на лифта едвам се държах на краката си, но мога да ви уверя, че всяка крачка си струваше усилията. Не само заради покорения балкански първенец (Олимп ряпа да яде, нашто си е много по-красиво), а и заради споделената емоция, общите терзания и трудности и всичката радост, която те завладява след като видиш нещата от друга преспектива (от по-високо възможно).
Независимо от тъгата, която ви обзема, когато видите, в какво превръщат Рила (за справка отидете на хижа Мусала) и как пресъхват ледниковите езера дори и над 2000 метра ... ще се съвземете след като чуете двама непознати да пеят на върха и извисят гласове сякаш от космоса в типично наша песен. Като погледнете 360°та панорама от върха и видите България като на длан ... като послушате предимно чужда реч слизайки от върха ще осъзнаете, че живеете на едно от най-красивите места в света ...
Дори и чорапите ми не се изпраха съвсем (:х), но аз и не искам за залича следите докрай, защото бях във Великата Рилска Пустиня ... (е, може би ще ги запера пак преди да ги просна на терасата, ала така да не ми се иска ...).
Няма коментари:
Публикуване на коментар