събота, 15 септември 2012 г.

Луната в мен и теб ...

Добре ... нека започна отдалеч ... от приятелството (да речем)!
Има много видове приятели, нали?
За танци, за пътуване, за хапване, за пийване, за почиване (сигурно мога да продължа още дълго ... :?) ...
Има, обаче, едни по-специални такива, с които всяка среща е празник, защото те зарежда, защото те изпълва със смисъл, защото дава много повече, отколкото очакваш! Е, аз имах лудия късмет да срещна няколко такива приятели ...
На една от тях дължа до голяма степен любовта ми към факта, че съм ЖЕНА! Защото ми подари това:



А това ме провокира да пиша така ...

Луната в теб и мен ...
15.09.2012 София

Луната в мене проговори ...
с природния си, скромен глас.
Покойте си пак за мен отвори
макар невидима за други в този час.
Изви си сърпа в мила покана,
да пристъпя безстрашно напред.
А натам само нощна поляна ...
с блещукащи звезди и мрак навред.
Аз прегърнах я със сърцето си,
за да запазя този приказен сюжет.
И тръгнах нататък с нозете си,
стъпващи по щастие безчет.
Щом луната в себе си обикнеш
и се научиш да я слушаш в захлас ...
Тогаз жената в тебе ще изникне
без да я търсиш в най-тъмния ти час ...

Сиси ©


Такива приятелки са като "синята" луна ... веднъж и за много години ...
А нали знаете докъде всички мъже искат да летят?
Ако все още се колебаете Франк ще ви го изпее ... а лунната фея ще ви повее. ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар