Къде си?

Хората са извор на нестихваща енергия ...
събудена ...
спяща ...
дремеща ...
с едно отворено око ...
Днес имам само една малка молба към теб, драги читателю на тези редове:
Грабни своята душевност и й дай най-силната прегръдка и най-сладката целувка!



Къде си?
23.07.2012 (у дома)

Къде се ражда в живота красотата?
Може би във скута на една жена ...
Къде ме чака и се крие непозната?
Зад ъгъла, на тротоара, без вина!
Тя дълго скита се и почти извира ...
от скръбта, искренността и любовта.
Но защо, не зная, трудно се намира ...
в мен – другата жена и моята мечта.
Къде запратих те, душевност моя?
Да гониш спомени от минали лета ...
Да се сломиш под напор на пороя
от хиляди обиди, гневност, суета ...
Не залужаваш тази участ безутешна.
Затова аз идвам да си те прибера.
И в клетка зад решетки да те срещна
ще те позная и ще бъда с теб добра.
Защото никой това не заслужава,
а още повече пък собствената ти душа ...
да потъне и ръждяса във забрава ...
зад решетки, поправи ме, стига да греша!

Някой хора просто СА и на тях посвещавам ТОВА! Благодаря, че ви има. :)

S&M ©