вторник, 17 юли 2012 г.

Из мемоарите на една непоправима романтичка ...

Добре дошъл в нощта, драги приятелю-читателю!

Тези дни ме вълнуват едни такива въпроси, които сърцето си задава, откакто свят светува. Защо ми е да го чувствам това? Къде сега да ги запокитя тия чувства? И моменталически се сещам за една любима песен - прекрасна прелюдия към същността на поредната ни неподправено лунна среща:



I've been trying to get down to the heart of the matter ...
and I think it's about forgiveness ...

Знам, че не мога да предам красотата на тези думи правилно на български затова няма дори да опитвам, но също знам, че ще бъдат разбрани от правилните хора. :)
Всичко опира май до прошката:
за НЕправдите (наши и чужди),
за НЕдостатъците (наши и чужди),
за НЕпостоянството (наше и чуждо),
за всички други НЕдопустимости ...
кажете им "твърдо НЕ!" и продължете напред.
Ето, какво врътнах аз по темата в последните две (дено)нощия:

То ... сърцето ...
16.07.2012 София

Сърцето не обича със очите,
нито с двете си невидими ръце.
Сърцето ще ти сваля и звездите,
щом може само с поглед да ги спре.

Сърцето няма да ти обещава,
вечна обич или райски двери.
Сърцето иска самò да се дарява,
и крилете си над тебе ще разпери.

Сърцето не познава възраст,
и за него няма подходящо време.
Сърцето крие всяка твоя мъдрост,
защото носи белези от всяко бреме.

Сърцето не очаква самотата,
но може да я приюти за дълго.
Сърцето е приятел с добротата,
ако някой не я вземе тихомълком.

Говори ми!
17.07.2012 София

Кажи ми, как се заглушава ...
на най-неутолимото желание гласът?
Кажи ми, как се задушава ...
похотта на грешната, човешка плът?
Защо не можеш да ме изненадаш?
С поглед сдържан, премерен ... и чист,
неопетнен от момчешката ти дързост.
Защо ти трябва да прокрадваш ...
във всяка дума смисъл пълен с корист?
Заслужава ли си цялата прибързаност.
Обяснение, разбира се, не ми дължиш,
както и аз не мога нищо да ти обещая.
Но ако безусловно на мен ти държиш,
ще бъдем двамата един до друг накрая.

И те това е от мен, вашата (твоята) лунна посетителка ...
Не знам дали съм способна на прошка, но поне мислите са извън мен, на листа (екрана).

S&M ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар