вторник, 20 ноември 2012 г.

Тази нощ, тази нощ ...

Навън е мрачно, студено и бездушно, а думите ми облякоха зимните си дрехи!
Вие как сте в тази нощ?
Не знам дали ще ми отговорите, но се надявам да усетите студа на душата ми! :)
Когато човек се научи да обича зимата, започва да обича и себе си повече. ;)
Музикалното оформление ще бъде от една дама, която не мога да опиша с думи ...



Тази нощ ... само наша тя е!

Самотно е ... Самотно е и пусто!
И призрачно във тази зимна нощ.
Градът, улиците, всичко ми е чуждо,
а в облаците не кипи разкош!
Във въздуха кръжи О!Мразът!
Земята е в ледения си обков.
Пируваш ти в студения си блясък.
Ти - зимата на моята любов ...
И няма място в песента за двама.
И няма и следа от изгрев нов.
Дори душата ми - догарящ пламък,
не помни името ти - О!Любов!
Дори сърцето ми да стане камък,
душата ми ще търси твоят зов.

Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар