петък, 28 декември 2012 г.

Да се извисиш над облаците ...

Има един филм доста популярен сред днешната младеж ... името му е "Три метра над небето" нито съдържанието му, нито продължението му на екрана имат нещо общо с днешната публикация освен заглавието! То е не само заглавие - то е чувство:
чувство на пълно щастие ...
чувство на пълно удовлетворение ...
чувство на пълноценност отвсякъде!



Та и аз така направих днес ... извисих се на три метра над облаците (добре де, може би малко повече). Разходката ми в родния Балкан никога не е била подобна!!! Повярвайте ми аз съм се чувствала винаги планинско чедо, но отскоро (това лято) виждам този неин облик, лице за което говорят само хората, дръзнали да навлязат в най-дълбоките й дебри ...

След лежерна петъчна утрин и кафе в местната сладкарница "Шаклиян" се запътихме към най-голямата атракция (по думи на майка ми) лифта на Сините камъни. Сиво, мрачно и щипещо хладно бе времето навън! След хубавите новини, че на горната станция мъглата се е вдигнала настроението мигом премина в една друга гама! Положително-веселата. :)
Разходката из природния парк бе много слънчева, красива и спираща дъха! Чак не ми се слизаше - ама хич!

Рецептата ли? Поканете приятели у дома след Коледа, изберете най-кофти възможното време, за да се качите на лифта и изчакайте докато облаците свършат! :) А когато се извисите над тях гледката е неописуема - по-красива от най-великолепната пейзажна картина! :) Затова обичам Сливен, защото е красив дори под всичките надиплени облаци! А за вас каква беше Коледа? Аз поне успях да погледна на дома си с други очи! :)







Няма коментари:

Публикуване на коментар