Ако бях песен ...

Много хора (вероятно) се питат как идва вдъхновението?
Едва ли ще мога да ви дам универсално решение на този проблем ...
но ще опитам да разкажа как то идва при мен. Първо се появява една сродна душа, която ти поднася точно това, което искаш да чуеш или да видиш ... под формата на песен, стих, образ или просто красива, мила дума ... И тогава си казваш - това е то - нещото, което ме вълнува; нещото, което ме докосва дълбоко и активизира някаква невидима струна в душата, която подрежда думите и оттам нататък всичко само се изписва на белия лист ... емоциите се материализират!

В университета ни учиха, че тяхната природа (на чувствата и емоциите) си е просто такава (непостоянна, винаги променлива). Но те могат да останат с нас за по-дълго време, ако ги имаме в тази малко по-трайна тяхна форма - на белия лист ... Не ги подминавайте и оставяйте така незапомнени, защото те със сигурност ще са важни за не малко хора, и не само за тези около вас ... А кой знае може да накарате някого да почувства, че не е сам, защото се разпознава във вашите думи ... И не на последно място - крайният резултат е толкова хубав:



Ако бях песен ... но не съм.
03.01.2013

Ако бях песен ... вместо целувка,
щях да пея за скритата си нежност.
Ако бях песен ... вместо милувка,
щях да докосвам с детска небрежност.
Ако бях песен ... вместо ухание,
шях да се разпилея по твоята кожа.
Ако бях песен ... вместо дихание,
щях във теб живецът си да вложа.
Ако бях песен ... вместо сърце,
шях да туптя аз докрая за двама ни.
Ако бях песен ... но де тоз късмет,
щях да сбера в едно днес телата ни,
телата ни – дори даже душата ни.

Сиси ©