сряда, 16 януари 2013 г.

Аз и моите слънца ...

Имам някакъв такъв безумен афинитет към изгревите и залезите, те за мен са като Началото и Края, Всичко и Нищо! Не вярвам много на писанията в интернет, но когато имам неоспорими доказателства не мога да остана безучастна и мълчалива. Та - прочетох, че хората рядко обръщат внимание на хилядите чудеса случващи се около тях ежедневно. И днес, докато се разхождах към работа сутринта забелязах невероятна розовина в небето. Денят се събуждаше за нов живот. Но никой друг сякаш не беше впечатлен като мен.

И така аз поех всичката доза розовина за деня, на която бях способна. И вдъхновението не закъсня ... дойде само след секунди и ето го крайния резултат (надявам се да ви вдъхнови да погледнете към небето утре рано сутрин):


Аз и моите слънца.
15.01.2013 София

Днес гоня изгреви,
а те ми бягат безвъзвратно ...
Като топящ се сняг през пролетта.
Думите започват да танцуват наобратно.
Събуждат в мен познат език на любовта,
заключен в мен от вечни времена.
Днес гоня пориви,
връхлитащи ме за секунди,
който вятъра с мига довя при мен.
Аз следвам ги през нощи непробудни,
в сънища, звезди и даже в новия ми ден.
Днес търся себе си ...
и нямам други цели.
намирам се във птицата, гората
и във всяка капка от течащата вода.
И помислите и одеждите ми смели
подсказват, че при мен дошла е пролетта,
за да запали в мене хиляди слънца.

Красива вечер и още по-прекрасно утре:
Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар