събота, 8 декември 2012 г.

Къде е храмът?

Вчера бе Никулден, а утре е още един прекрасен повод да се съберем с любими хора на питие и софра ... и така помежду двата празника аз седя и пиша ...
И на църква отидoх вчера ... Светлана (моята съквартирантка от университета) ме научи, колко е важно да пазиш най-съкровеното в себе си далеч от погледите на другите ...
Та и аз така правя с моята вяра - проявявам я рядко и в най-затънтената възможна църквичка! Но О! каква изненада, когато вчера отивам и любимото ми място на края на вселената е изпълнено с куп народ ... (без думи) ... само по-бързо изнизване!
Та не можах да не се запитам:



Къде е храмът? (нищо, че всички питат: Къде е Маги?)
06/07/08.12.2012

От тебе нищо вече не остана ...
И прашинките си разпиля навред.
Къде сега да търся храма,
който срещаше душата ми с: Привет!?
Къде свещта да си запаля, за молитва?
Къде се дяна светлината в този час?
Тук вече даже и птица не прелитва ...
И няма ангели да пеят във захлас ...
Отиде си и дума не изрече,
и не остави никаква следа!
Дори и сенките ги няма вече ...
Остана пуст без своя храм града.
Няма ли от вяра нужда всеки делник?
Нима не търсимe упора всеки ден?
Сега се скиташ във одежди на отшелник,
върни се, моля те, отново пак при мен.

Така тази мисъл ме гложди от три дни и днес придоби материална форма! Просто чуденка, която имам: Кога хората ще разберат, че църквите не съществуват само по големите християнски празници (не, че и те са малко! ама все пак)? Кога ще осъзнаем, че вярата ни няма значение, ако не се грижим за самите себе си - за душата, тялото си и всичко около нас толкова тленно и същевременно непреходно красиво?
Just a thought ... only a thought ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар