Събуждам се с леко приповдигнато настроение ... денят дойде ...
Не денят за борба със СПИН, а ДЕНЯТ на TEDxMladostWomen. :)
Отдавна следя платформата за споделяне на идеи, TED. Също така от дълго време искам да присъствам на подобно събитие в България. И ето, че ми се отдаде възможност!
Готвих се доста старателно (така, както само една перфектционистка умее. ;) ... и пак останах приятно изненадана: от топлото посрещане, от добрата организация, от разнообразието на женски образи, на които се натъкнах! Присъщата ми скептичност и мнителност бяха тотално сломени от кафе паузата, когато опитах соленките и се освежих с глътка вода.
Навлизайки във втората част от презентациите бях споходена от просветление, лекторите ми бяха отворили очите, за дребните неща от живота! Замислих се, как осъждаме хора без да имаме право и отгоре на това, не отчитаме факта, че ние не сме много по-различни от тях ... зависимите ... и ние пием кафе всеки ден или чай? (Вие нямате ли нещо, без което не можете?) Природозащитниците ... ах, тези кутрета и котета (Вие не се ли умилявате при вида им, дори и уличен?) Болните ... тук ще оставя без коментар (Вие не сте ли имали тежко болен в семейството?)
И тогава разбрах, че колкото и да сме различни, далечни и всякакви, разстоянието помежду ни ще бъде винаги никакво само ако го позволим ... историите бяха толкова лични, че ме докоснаха по начин, който най-малко очаквах! Надявам се и за останалите в залата да е било така, а на организаторите искам само да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ, че ми дадоха възможността да се докосна до това "space between" и ми помогнаха да го преодолея! За тях е поздрав и следващата песен, защото ме накараха да се чувствам така:
Някои неща са просто класика, а други просто не са за изпускане ...
Не пропускайте следващото издание на TED в България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар