неделя, 9 декември 2012 г.

Ниш ... со кротце и со благо! :)

Ето ме и мен пак на път ...
Събота сутрин е, 5:00, ставане, такси, микробус до ... Ниш!
А там ме чакат моите прители, които вече са пристигнали предната вечер (е, аз не успях, но изглежда не бях пропуснала много освен някакво преяждане, за което всички говореха).
Впоследствие, разбира се, установих за какво става въпрос, но за това по-нататък! Планът е да отидем да пием кафе в заведение на центъра, което е приютило истински трамвай, откъдето идва и името му! :) А как ми се пиеше кафе. :)


Следва кратка разходка из крепостта Медиана, която е непосредствено до центъра и същевременно на другия бряг на Нишава. Въпреки студа е спокойно и приятно дори някак хладно приветливо. :) А след това се шмугнахме в подземната търговска улица (точно под главната такава) и се запознахме с местната мода. ;)



Следваше време за хранене и тогава разбрах, какво са имали в предвид моите приятели с преяждането! Ресторантът "Стара Сърбия" ми бе препоръчан на път за града и след като не намерихме места в едно друго заведение финиширахме там! Сменихме веднъж сервитьора (или по-скоро той ни смени) с малко по-млад и по-разбран и проблемите с поръчването магически изчезнаха! :) Хвала, както казват сърбите!

Обилният следобяд си каза думата и се отдадохме на няколкочасова дрямка, за да се подготвим за вечерта (все пак посещението бе не само културно мероприятие, а някакси и осмо-декемврийско ;). По препоръка на местен човек, резервирахме и отидохме в Irish Pub "Crazy Horse", който се оказа много интересно място поради няколко причини:
1. Там ще установите, колко хора могат да се поберат на едно място за една вечер!
2. Бях удивена не само, колко стройни са сръбкините, но и на какви токове танцуват!
3. Може да се натъкнете на нетипично сръбска рок музика.
(и да ви черпят шотове, ако им допаднете ;)
А накрая ни изненада и мокър сняг и вятър на път за хотела
(все пак е зима вече, нали? ;)

За неделя бе предвидена малко по-скромна програма състояща се от закуска в денонощната пекарна (не че не я посетихме след пъба само преди няколко часа ...), кафе във небезизвестният "Трамвай", където сервитьорката пак отказа да се разберем нормално, ех младост и неопитност ... и Челе Кула ... (само) предполагам, че усещането в Батак е подобно, но е наистина смразяващо ... и опресняващо!


И така пак на път за дома ... с мен останаха няколко неща от Сърбия:
1. Тях много ги бива (ама много) в готвенето на месо!
2. Имат безумно високи жени и мъже ... х)
3. Могат да бъдат изключително гостоприемни и мили!
4. Могат да правят и много стойностна рок музика!

Няма коментари:

Публикуване на коментар