Не мога да опиша как ме кара природата да се чувствам, но от днес официално благодарение на две прекрасни същества, мога да го демонстрирам с песен. Благодаря ви, мили приятелки. Не съм пяла в планината от дете, но когато съм там на високото в сърцето ми има точно такава звънка и закачлива мелодия.
Филмовата музика е доста подценена, но има свойството да остава с нас много по-дълго понякога отколкото самият филм. Трябва да ви кажа драги ми читатели, че освен това не съм излизала от киното толкова вдъхновена отдавна. "Кавказкая пленница" не е само една красива песен (тип шлагер), но показва, че днес вече не се разчита на автентичността на хумора ... той остава някъде на заден план след комерсиализма и плоските шеги ... Което ме навежда на следващата ми питанка: Защо днес липсват така оригинални и ценни идеи в киното? Дали човечеството не превърна и това изкуство в поредното си генно-модифицирано забавление? (като моловете и шопинг терапията)
Та призивът ми е: Гледайте стари филми! Гледайте европейски филми!
Изберете тема на деня си ... днес моята бе странно английско - руска (две в едно и при това неочаквано добра комбинация). :) И като последно да анонсирам как виждам света през розовите си очила:
Ще те рисувам ...
25.01.2013
Ще те рисувам днес с най-чистото си бяло ...
докато ръката ми потъне във цвета.
Сънливо взираш се във свойто синьо огледало -
небето - в него търсиш своята звезда.
И утре пак ще те рисувам в черно ...
като мрак дълбок ще плъзнеш по листа.
Луната ще върви през тебе най-лежерно,
ще осветява мислите ти във нощта.
И в бъдеще ще те рисувам даже
(с очите си, в мечтите си)
ще бъдеш моята палитра на деня.
И щом да те рисува моята ръка откаже
тогава в мен ще свърши любовта ...
и безцветен ще е пак за мен света.
Сиси ©
