четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Някога тогава ...

Днес ми е носталгично,
на сърцето ...
на душата ...
на цялото ми съзнателно същество!
Затова ще говоря и от сърце и от душа и ще ви кажа това:


Някога тогава ...
04.02.2012, 23.02.2012
Добринище, София

Как искам вече да збаравя,
а може би съвсем не трябва?

Как гледаше ме някога тогава...
Ничий поглед тъй не ме е грабвал!

Как много отдавна ни се случи?
Любoвта далеч от нас отиде и избяга.

Как танцът си последен не получих?
Приключи в миг, внезапно, почти веднага.

Как накрая нищо не остана от мечтите?
За една целувка във нощта, която подлудява.

Как след всичко само тя остана под звездите?
За да ми напомня, че обичала съм ...
там някъде си ...
някога тогава ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар