Днес държа в ръката си стихосбирка ...
Започвам да си правя колекция от такива. :)
И това ме прави тооооолкова щастлива (чак до небето, че и отвъд)!
Наистина се чудя, защо на децата в училище им се дава да учат само класици?
Как се очаква те да намерят себе си в тези хора живели толкова отдавна?
Може благородно да ми завиждате, защото в ръцете ми е Irini!
Или по-точно душата й, онази СКИТНИЦАТА ...
(да държиш в ръцете си душа е голяма работа)
Откога се опитвам да намеря достоверна версия на себе си ...
Ето ти не щеш ли тя пред мене. :) СКИТНИЦА ...
от живот в живот ...
от стих във стих ...
от любов до любов ...
от звезда до звезда ...
през Вселената та чааааааак до другата. :Р
И за да разбереш, скъпа Мира, какво причиняваш на хората ще се жертвам да споделя, какво причини на мен (въпреки, че държа да подчертая съм далеч не толкова добра с думите - те сами се наредиха на листа!!!).
Та прости ми, но се случих, та чак усъмнах!
(Хм, като се замисля и Вяра има подобен ефект на живо като Irini)
Споделеност
11.06.2013 София, Бъкстон
(посред никое време)
Въздишките останаха ми само,
а думите ги глътнах май по път?
Опирам се сега на твойто рамо,
а устните не спират да четат.
Преглъщала съм много във живота,
но никога тъй сладко не трептят ...
Въздишките, усмивките ти впрочем
в междуредието ти растат ...
Растат и още разцъфтяват
в лятно-пролетния, мокър ден.
Щом душата (и сърцето) ги раздават
милувките, целувките,
най-скъпи са за мен,
а светът е по-красив и споделен!
Все още вярваща,
Сиси ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар