Жената от Луната?

Казват, че най-хубавите, невероятните истории са истинските ...
Предполагам е така (особено щом нямам по-добри предложения). :)
Приятелка, която много обичам ведниж ми разказа нещо интересно:
на плажа, нощем, под звездите и оранжевата Луна тя възкликна:
- Виждате ли женското лице на Луната?
- ??? (отвърнахме ние - май не го бяхме виждали)
- Ама знаеш ли, че и аз я виждам от дете?
(каза тогава и друга моя любима приятелка)
И там, и тогава аз разбрах, какви хора обичам ...
Онези (лунните), които виждат тъжни (почти плачещи) лица в нощта,
защото за тяхното въображение няма граници и препятствия ...
защото те могат да видят всичко във всички и пак да ги обичат!
Благодаря Ви, че ви има ... Следващите редове са за вас (Разпознайте се!)



Жената на Луната?
22.06.2013 Бяло камъне
25.06.2013 София

Жената, която плаче на Луната ...
Видя ли я? На теб ли ти говори?
За теб ли очите си отвори?
С глава наведена встрани,
С коси от мъка потъмнели,
Тя копнее всичко да прости,
И наметало-невидимка да постели
Над всичките извършени злини,
Над всичките човешки изневери ...
Само нощем наблюдава, бди,
Че този час събужда всичко мътно
И дребните, нечестните игри
Тогава разгадава и разплита мъдро.
Жената от Луната – тя не спи!
Няма сън и за човешкото безумие ...
На жената от Луната
Със сълзи косата и блести
Като чете човешкото бездумие ...


(because you're once in a blue Moon)

Moonish,
Сиси ©