Просто отвътре ти идва да си добра и усмихната и щастлива.
Затова днес реших да пиша за миналото и да му кажа, каквото имам да му кажа ...
Пък мога и да се надявам, че утре то няма да ме посети и ще ме остави да дишам свободно без него. Не ме разбирайте погрешно, но понякога писането е като пречистване за мен особено, когато емоцията е толква силна. Тогава мога да я заключа само в думите и така да и позволя поне частично да е жива извън мен, за да може и аз да се побера в кожата си. ;) И евентуално да отнема от силата на чувствата ... скромен начин да им кажа, че са твърде големи за мен (ако всъщност изобщо мога да си го позволя).
От вчера ...
09.03.2013 на спирката ... и у дома. :)
Тогава можех да живея, но сега ...
разумът ме дърпа към стената.
Строго съди сърцето за това,
че не иска да приеме пак съдбата.
А трябваше да мога да се променя ...
Непримирима май остана си душата.
А трябваше да случа толкова неща ...
Младостта сега си търси своята отплата.
От миналото в откъс днес живея пак ...
Сякаш път напред (въобще) не съществува.
Нито пламък, нито помен, нито знак,
че бъдещето някога във мене ще битува.
От себе си не можеш да избягаш,
твърде далеч – дори назаде да вървиш.
На каквото в себе си и да посягаш,
накрая ... можеш само да се споделиш.
Сиси ©
Дайте шанс на миналото да си отиде днес ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар