Не се случват много хубави неща в нашата мила родина в последно време ... Не знам как да реагирам, но днес бях много силно трогната от две неща ... смъртта на един млад човек и безумието, което я последва ... Никой не знае как да реагира и каква позиция да заеме, а някои хора отстояват своята твърде натрапчиво и злободневно (да - днес съм малко категорична в изявленията си, но такава е и Смъртта). Никога не съм била политически активна личност - аз имам друга философия в живота, която хората около мен добре познават ...
Не търся герои и определено не искам да оприличавам някого на такъв, но е загубен поредният млад живот и вече не мога да мълча, защото от много време мисля за интимната връзка между Душата и Смъртта - чашата Смелост, която ни поставя зад волана пили; капката Лудост, която ни кара да си посегнем на Живота или Аромата на мухъл бавно, но сигурно обсебващ и убиващ нашето Съзнание. А когато ми мирише на Мухъл, евентуално има нещо гнило зад това ... Не съм сигурна, че съм компетентна да давам съвети, как човек да се запази ЖИВ, но имам един жив пример как може да поддържаме съзнанието си ЖИВО - четейки!!! Интересувайки се от чуждото мнение и различната гледна точка. :) Приемете това скромно мнение, ако щете, а иначе Емили Дикинсън го е казала толкова хубаво ...
Аз имам много по-малко да кажа, но със сигурност ще размишлявам още много по темата ...
Аз, далечната ...
04.03.2013
И стотици пъти аз умирах ...
като дете, като приятелка, като жена.
Отново нейде другъде изиврах,
за да се радвам на живот и совбода.
И стотици пъти аз презирах,
а омразата си бе създала дом във мен.
Отново в рамките не се побирах,
за всички други – бряг студен.
Недей и топлина от мен да търсиш,
не пазя пламъка си – син е лед.
И да искаш дори да ме прекършиш
студът във мен е по-голям от теб.
Така е било и така ще бъде,
ако не искам аз не ще ме промениш ...
Само моли се светлината да пребъде,
и след мен напред да можеш да вървиш.
Сиси ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар