вторник, 19 февруари 2013 г.

***

Пак дойде снежното време навън и на още други места ...
И така като поредния очакван сняг се изсипа римата на път за в къщи! Сутринта чух и песента и тя ми предопредели настроението за целия ден и също реших да я включа в днешното ми среднощно писане ...

Замислих се къде е нашият дом? И това изникна отникъде на друг език обаче. ;)
Home is ... where the heart resigns, the mind rewinds and the soul confides.



***
19.02.2013 София

Снежинки се топят по мене ...
като спомени в морето на ума.
Не знам дали е вече време,
но искам да се върна у дома.
До мен във устрем свой да тича
моят вятър, моят порив, мойта самота.
Нагледа съвсем и да не ми прилича
Ще облека за малко срамежливостта.
Ще тръгна пеш по улиците тесни,
ще ходя докато намеря свойта Свобода.
И може изборите ми да не са лесни,
но с усмивка ще изпращам все деня,
защото знам след него чака ме нощта,
а тя е моето любимо време.

Лека нощна: Сиси ©

Може би има още много, какво да се каже, но няма кой да го направи по-добре от сърцето, затова се вслушвайте по-често в него. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар