неделя, 3 февруари 2013 г.

За отдаването и даряването ...

Днес не се смята, че е ценно да се запазиш като човек ... Предпочитаме да се лутаме в бързината на съвремието ни без да се замисляме за последствията и за промените, които настъпват в самите нас вследствие на живота, който водим. Виждам много млади жени, които имат нуждата от близост, съвместност, но не знаят как да я получат (по-точно да я получат и да са удовлетворени). И така ми изникна в главата въпрос, който ме провокира да напиша следното:



Моят пъстър свят.
03.02.2013 София

Какво остана от душата за даряване?
След всички взломове, грабежи и игри ...
Какво остана от душата за раняване?
(когато всичко в нея пак сега гори...)
С какво да съградя пак замъци и кули?
Вълшебната си пръчка аз загубих призори.
Как ще живеят в мене поривите щури?
След като силата да ги посрещам ти сломи.
Най-хубавото в мене с тебе си отива ...
с всеки опит да се влюбя на инат!
Други може свойте чувства да приспиват,
но за мене те са целият ми пъстър свят.

Сиси ©

Пазете тялото и душата си, защото те са всичко, което имаме и е изцяло наше!
Направете поне едно нещо смущаващо бавно днес и сега ...

1 коментар: