сряда, 9 юли 2014 г.

Когато грешката е вярна ...

Обаждането на приятелка ме подсети тази вечер, че имам, какво да разкажа. :)
Последните събота и неделя бях в един край, който нямам думи да определя.
В него има толкова много история и е така необятен, че думите са кратки.
Посетих Кърджалийския край.

Всичко, обаче, започна доста отдавна - да не кажа преди години.
Най- накрая реших, че нямаме нужда от много приказки, а дела трябват!
И така в петък вечер след резервация по препоръка на майка ми потеглихме.
Пътят бе не само дълъг, но и объркан, а в полунощ дори вече изморителен.
Както и да е - след 5 часа път пристигнахме.
(1 организационно в София и 4 по реалния маршрут.)

Отседнахме в комплекс с басейн и прекрасна гледка, която видяхме сутринта.
Българския там го говореха трудно и с акцент, а аз бях просто "женското".
Първият ден се отправихме към Перперикон, който мечтая да видя отдавна.
След като видяхме и покорихме хълма остана едно жегаво приятно чувство.
Удовлетвореността се увеличи след пазара в Кърджали.

Сега въпросителната (?) беше: Моняк (Монек) или Историческия музей?
Моняк някакси надделя, но в 3 следобяд ни излезе през кожата - буквално.
До крепостта има черен път, който е сериозно вълнист още в началото.
Така, че се наложи да походим 30 - 40 минути пеш, но гледката компенсира.
Вижда се голяма част от Суден кладенец и Кърджали + малко крепостни стени.
Така поизгорели, поогладнели, недоспали и уморени се разделихме с Монито.

Но ни чакаше басейн в Долно черковище. А мен и залезна разходка.
Вечерта освен много красива, бе лежерна и отморяваща.
Все пак нали на почивка сме дошли. Но аз исках още размърдване.
И след като гледах скалните ниши на отсрещната скала дълго време,
от шезлогна след душа се отправих директно към тях по залез слънце.

И оттук тръгва историята - когато грешката е вярна ...
След като направихме развносметка на деня се оказа,
че сме отседнали не в препоръчания комплекс, а в друг на 70 км от него.
Освен, че има басейн и няма ресторант по друго не се различаваха.
Също имахме прекрасна гледка, и куп пребродени села с колата.
А да, щях да забравя - и едни скални гъби по пътя към София. :)

Южно ми е,
Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар