сряда, 14 май 2014 г.

Минорно ...

Може тонът на вечерта да е леко минорен,
но и настроението на деня не бе по-различно.
А колко е хубаво, когато думите излязат от мен!
Чувството на освободеност е несравнимо!
Ако не ви допадат, добре,
ако ви докоснат още по-добре. :)



До забрава ...
14.05.2014

Този път докога ще забравя,
докога ще сънувам сълзи ...
Не го виждам – далече е края,
на осиротелите ми мечти.
Този път докъде ще ме води?
Колко заедно с теб ще вървим?
Пак дълбоко в душата ми броди
мракът – само наглед победим.
Защо те избрах? Как се случи?
Това тепърва има да науча ...
Щастието в себе си заключи
и няма как да го отключа.
Сън твърде жив или реалност?
Дори не искам и да знам ...
Такъв ще те копнея – странност,
с привидно отговрен плам.
И все ще съм такава -
твоя завинаги до забрава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар