вторник, 14 октомври 2014 г.

За онова място ...

Отварям вратата на тъмната стая.
Дали искам да вляза? Не зная!
Дали ще срещна душата си в нея?
Или ще продължа да се рея ...



Поредната среднощна приказка ...
09.10.2014 София

Отделяме се пак там с нея
в тъмната нощ на душата ми ...
Небе няма, но ние ще си сътворим.
Светулките ще бъдат нашите водачи.
И пак ще се изгубим в дебрите на мрака.
А той не винаги е страшен и тъжен,
просто е повече самотен, отколкото другите.
Не чака никога гости, но аз дойдох -
неканена, незнам дали съм и желана.
Той толкова е свикнал с това спокойствие.
На него дори тишината му говори вече.
Не чака никой и не се надява на нищо.
Може би в това се крие неговата сила?
Не знам, но просто трябва да го видя
в тази нощ по възможност, да - точно сега!
Обгръща ме отвсякъде и аз потъвам в него ...
А оттам нататък е само тунел от светлина ...

Защото само с него намирам себе си!

Търсещата мрака,
Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар