Оставам ...

Кой е най-големият Ви страх?
Дали той е най-големият Ви враг?
Тези дни си мисля доколко сме способни да управляваме живота си?
Винаги съм ОБИЧАЛА да вярвам, че сами го конструираме? Дали е така?
Е, поне ми се ИСКА да е така ...
Докато се разхождах днес ми хрумна:
Защо са нужни поети на този свят?
Те могат да вземат най-дълбоката емоция,
и да я облекат в най-красивите думи ...
Дали ще е истинска или преувеличена?
Дали ще има щастлив край или не? ...
Дори и това те могат да избират!
Затова светът се нуждае от поети,
защото те са вълшебниците на нашето съвремие!
(Мамо, това, че стихът е тъжен не значи, че аз съм тъжна ;)



(Понякога обичам да поемам кормилото на живота и аз да карам ...)

Оставам ...
07.2013 София

Аз оставам тук, а теб те няма ...
В прозореца гледам, но на празно ...
Нима не разбираш от дума?
Душата ми пак е порязана ...
И без теб няма днес или утре,
и без теб няма смях и сълзи,
само бледи несбъднати утрини,
и безброй натъжени зори ...
Как да кажа? Досега не разбра ли?
Само в теб търся моите дни!
Да покажа? Досега не видя ли?
Само за теб аз отварям очи ...

С широко отворени (зелени) очи,
Сиси ©