вторник, 23 април 2013 г.

Бурята в мен ...

Исках да споделя с вас резултата от комбинацията: много метъл и поезия ...
Последните 2 дни след приключението Кондофрей (още познато като деня с момчетата) слушам много метъл и чета нещата публикувани в поетичните блогове, които следя (Blaze, Freya, Caribiana, Селвер) и си мисля как никога няма да пиша на нивото на тези души, но се престраших да споделя това, което роди моята душа днес т.е. това =>

***
23.04.2013

В душата ми е толкова безпътно,
че даже на моменти ми горчи ...
Загубих си и вятъра попътно,
но плътно до мен, тревогата върви.
В сърцето ми е толкова бездънно,
че мъката събрах от кол и въже.
Но нека някой, някога средлунно
да дойде мойта рана да отвърже,
да отвърже и после да превърже.
В мислите ми толкоз е самотно,
сами не могат даже да се разберат
И каня те сега така охотно,
в тях надникни пък те дано да ми простят ...

***
23.04.2013

Буря от тъга,
За да укротиш?
Живей само за мига!
Не спирай да грешиш!
Солта във рана,
За да разтопиш?
Открий твоето рамо ...
И много воля да простиш!
Вълна от самота,
за да покориш?
Забрави за нощта ...
Стани като дервиш.
С криле на любовта,
за да полетиш?
Потопи се във страстта,
И не забравяй да се приземиш.

Имаше време, когато душата ми пееше като нея, но сега на моменти вече пее като него ... Покажете бурята в своята душа, ако искате и нека се намери кой да я обикне. :)
Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар