Какво трябва да направи човек, когато представите му за най-съкровеното чувство са преобърнати на 360° ... ??? Трябва просто да продължиш ... Накъде???
Едва ли посоката ще бъде ясна, но със сигурност се знае, че не трябва да е назад (както обичаме да се изразяваме съвсем по женски). И така напред, назад, напред, назад, ... Все сме на кръстопът, а отговорът е все така неясен: Какво е любовта??? Особено във времена, когато всичко се променя и подменя със светлинна скорост е толкова трудно да видиш ясно ... да усетиш ... да се довериш ...
Ако някой има отговор на моя въпрос много моля да го сподели ...
Аз мога само да пиша ... Засега ...
Да изпадна във любов?
02.04.2013 у дома ...
Да изпадна във любов?
Защо пък по очи да падам?
Нима на колене стоиш, Любов?
Не искам с теб тогава да си лягам!
Аз търся малко по-възвишен зов ...
Да ослепея от любов?
Защо пък да не виждам?
Тогава нивга няма да си чисто нов.
Тогава сякаш казваме “До виждане!”,
а имаме в предвид: “Сбогом, Любов!”
Да полудея от любов?
Защо да губя своя разум?
Нима е свършил сезонът ми за лов?
Нима човек не е отстрелян, празен,
след всяка “нова” - поредната любов ...
Да ме порази любов?
Защо пък да съм пак сломена?
Не може ли да бъда просто послеслов?
И когато към добро съм променена
да знам, че туй е моята любов,
до където и когато няма послеслов.
Обичайте се,
Сиси ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар