сряда, 29 юни 2011 г.

Една любима, леко позабравена авторка ...

Тази вечер се натъквам на моя отколешна слабост ... Петя Дубарова!
Не само трагичната съдба на поетесата грабва, когато чуем за нея.
Прочетете следващите редове и ще разберете, за какво говоря:

Поет - 1975

Попитай детето: "Какво е живота?"
и вгледай се в ясните детски очи;
във тях ще проблесне учудена нота
и в отговор детският смях ще звучи.
..."Какво е животът?" - попитай младежа.
Ще чуеш: "Това е красивия ден,
денят ми на младост, мечти и копнежи,
денят ми от слънце добро озарен!"
А старецът грохнал ще каже горещо:
"Обичам живота, красив, окрилен.
Животът е скъпото, святото нещо,
което отива си бавно от мен."
Със същите думи запитай тогава
поета и слушай добре:
"Животът това е, което остава
да диша, тупти и цъфти след смъртта."

Луната - 1973

Луната изплува със ясно лице
и злато изля над земята -
красива, блестяща, с туптящо сърце
загреба с ръце в тъмнината.

Приседна на лодчица сребърна в миг,
невидим слуга я понесе,
проблесна от радост прекрасният лик
и звезден се шепот разнесе.

Луната заплува в безкрайната шир,
в море от прекрасни дантели -
високо в небето, в спокойство и мир,
далеч - сред зведиците бели.

Петя Дубарова


Няма коментари:

Публикуване на коментар