четвъртък, 23 юни 2011 г.

Къде отиде романтизмът?

Вчера като, че ли бях събудена от дълбок сън, но не ми се случи внезапно, както всяко сутрешно изживяване. Отново го усещам с ден закъснение. Silly me! :)
Обичате ли приказки и истории от различни краища на света? Май това беше риторичен въпрос с категоричен отговор - "Да, че кой не обича интересните и нови неща?".

Не, аз не съм се превърнала в спяща красавица или някакво друго приказно създание, но бях дълбоко вдъхновена. Натъкнах се на трима мускетари и две много интересни музи през миналата неделя. :) Е, може ерата на средновековието да е приключила отдавна, но дори и в днешни дни не сме забравили все още, че е имало "кавалерство", "чест" и "доблест", за които ни подсещат най-вече рекламите от малкия екран.
Да се върнем на приказките обаче. Днес се зачудих, ако трябва да избера, коя би била приказката на моя живот? И започна едно лутане сред този необятен и пъстър свят. Все пак мился, че си избрах в крайна сметка. От много време насам имам чувството, че съм Алиса:
  • детското така и не иска да ме напусне.
  • всичко около мен е доста нелепо нереално.
  • попадам всред всякакви абсурдни герои.
  • границата между сън и реалност е почти размита.
Моля обаче да не бъда сбъркана с геройнята на Люис Карол! "Страната на чудесата" в моя случай е на Балканите, а светът ми не е огледален, а е "Светът на изкривените огледала". Не съм сигурна, че тази алтернатива ще ви се понрави, но при желание от ваша страна вие може да споделите своята:
Пепеляшка
Белоснежка и Червенорозка
Тримата братя и златната ябълка
Златното момиче
Мога само да ви кажа, че в моята, все още кратка, история, в която Балкана пази своите тайни и изкривените огледала са на всеки ъгъл, има място за всички - за лудия шапкар, за напушената гъсеничка, за кралицата на <3, за  малкият крал, за безгласните карти, за вечно закъсняващия заек и не на последно място,  за непримиряващите се с несправедливостта, недорасли индивиди като мен самата.
Това харесвам най-много в моята лична приказка - има свойството да приютява най-причудливите същества и те все някак да намират своето място в нея, макар и понякога за кратко. Дори и да не споделиш с мен своята история искам точно днес да те помоля за нещо, драги читателю: намери място и време за себе си в своя разказ. Обичай се, защото това е най-сигурната и пълноценна връзка, която вероятно ще създадеш през живота си. А може би, някъде там между лудостта на ежедневието, динамиката на днешното време и скритото кътче от душата си, което неистово се мъчиш да запазиш непокътнато, ще намериш малко прашасъл романтъзмът, на една отминала епоха и блянуваната любов, която върви ръка за ръка с него! So keep on searching. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар