сряда, 29 юни 2011 г.

Приказка за сърцето, мака и още нещо! :)

Сърцето въпреки различната си форма странно ми напомня за цвете. Не само, защото и в двете се крие много красота, но защото и двете са толкова крехки по природа.

Макът някак особено изниква в съзнанието ми, когато свързвам двете думи - сърце и цвете. И тази вечер ще ви разкажа защо е така. :)

Когато бях малко момиче често ходихме пролетно време в черешовата градина. Там второто най-хубаво нещо след узрелите плодове бяха цветята.
Сред тях беше и макът - зелен, още неразцъфнал. И до днес го виждам като едно детско сърце - зелено, още неспособно да побере и разгадае всички скрити в него чувства. Неузрял цвят, от който си правехме детски кукли. Но те бяха нетрайни и бързо се разделих с тях.

След време пак се озовах там във същата черешова градина, може би след ден, седмица или ... години. Но макът вече беше друг, показал кърваво червения си цвят. В него не се оглеждаше невинното детско сърце със своята зеленина и свежест, а бушуваше ураган от страст. Но аз обикнах и този цвят, защото беше все така чист и неподправен.

И тогава се наложи да поема на път - дълъг, нелек и понякога с препятствия. Но колкото и да странствах от мака не успях да се оттърва.
При следващата ни среща, по късна пролет някъде из полята, той вече беше показал черните петна в основата си. Белези от негативната промяна и влияние на заобикалящата го среда. От умора или изтощение не знам, но вече не виждах алените багри на цвета. Дори и семената бяха почернели, готови да се разпръснат, за да се нароят ... още безброй макове.
И така черното започна да придобива най-много смисъл ...

Не знам кога е следващата ми среща с мака. Дали ще видя всичките му багри или ще искам да зърна само един от цветовете му? Само времето ще покаже. Надявам се да е скоро, за да ви разкажа пак за него. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар