петък, 1 юли 2011 г.

July morning или нещо повече ...



Събудих се с нормалното усещане, за поредния обикновен ден! Дори малко се бях поуспала та затова набързо си стъкмих пътуващото мляко с нес, грабнах кроасана (нарочен още от вчера за закуска), взех бърз душ и потеглих към работа ...

Уви (много го обичам т'ва възклицание), денят беше леко необичаен от самото начало - не успиването (това е обичайна практика :) - маршрутката дойде навреме, не бързах за никъде, пристигнах дори по план! И по пътя усетих, че ме връхлита нещо уникално въпреки кофти времето - аромата от липите беше неверотен в ръмежа! Загледах се в хората около мен и всички се бяха сгърчили едни такива под чадърите сякаш малко вода би ги стопила. Аз разбира се имах същото приспособление (дори много красиво) в ръката си, но не исках да го използвам! Нямате си и представа, колко се радвах на другите хора без чадър. Въпреки, че не изглеждаха усмихнати бяха някак по-открити към света около тях!

След поредния интересен час на работа се прибрах, радвах се на цветята полети с малки капки дъждовна вода. Отдавна не се бях наслаждавала на всичко заобикалящо ме така. И продължи да става все по-интересно.
Хлопвайки вратата у нас започнах бавно и спокойно да си върша домакинските задължения и ме осени друга идея ... отдавна не бях слушала музика, ама ей така, моята си музика! Лека борба с техниката се опита да ме възпре, но не успя и накрая с танцувална стъпка закрачих към кухнята и с голямо удоволствие приготвих едни музкални, пържени тиквички (сиреч тиквички на акомпанимент от R&B).

Е, разбира се, това може да ви се струва съвсем обичайно и тривиално, но за мен си беше супер изживяване! Сега след като знаете тайната на моят July morning ще ми е интересно да споделите как е минал вашия - независимо дали е с или без екстри. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар