понеделник, 25 юли 2011 г.

За трите "з" ...

„... Ако искаш да отгледаш градина – освободи се за начало от трите „з“ – злоба, завист и злословие. Чуваш ли как з-з-звънко з-з-зжужат като з-з-зелени мухи. Те са гнусни за самия теб. Превръщат и слънчевите дни в мрачни. Запази само добрите си чувства, които създават оазиси в пустинята ....“.


Как да направиш това в България възможно? Живот без злоба, завист и злословие е някак немислим, ако си роден по тези ширини. Дълго съм се чудила защо ни заобикалят всеки ден и какво ни стимулира толкова силно да си тровим живота с тези три “з”? Хм, сблъсквайки се с тях на всяка крачка ми е малко трудно да измисля как да ги избегна. Да – не мога да се спася от тях и явно трябва да ги приема, но май съм и недорасла още да бъда над тези неща. Започвам да се убеждавам, че това става глобално явление и май в днешния свят на отчуждение завладява все повече и повече хора.

Поредното доказателство за новоизлюпилата се в главата ми теория е смъртта на една изключително талантлива и противоречива личност преди няколко дни. Бях съкрушена! Започнаха да валят статии по таблоидните издания, от които в нито една не пропуснаха да отбележят всичките недостатъци на споминалата се певица. Къде отиде максимата: за починал - или хубаво или нищо!? Единственият смислен коментар на това събитие бе изказване на неин личен приятел, който с много хубави думи и никакви натрапчиви простотии описа детайлно човека Amy W. и един изключително наболял проблем на днешното време: зависимостта. Без отричане и преувеличаване.

Днес в маршрутката дори чух версия, че въпросната певица е била (само)убита, за да не се плаща обезщетение на феновете за отменените концерти. Може би, ще си кажете вие, има резон в това. Пачката управлява света! Кой млад човек обаче би дал живота си, за да покрие дългове? Всеки си носи своя кръст, но едва ли някой е така лековерен, че да се откаже да живее за някой друг милион. Няма непоправими неща освен смъртта. Тялото може да се възстанови и от най-върлите (само)атаки, но от тунела без светлина в края връщане няма. Там вече си на друга територия. Оттам нататък почва душата ...

С какво нахранихте вашата душа днес?
Аз написах един стих, за да успокоя моята:

Дъждът
25.07.2011

И изля се в миг дъждът,
Земята за да го изпие.
Злобата и завистта
и злословието да изтрие.

Ала забравили сме ние –
Защо при нас дойде дъждът?
Забравили сме, що се крие,
в него: мощ и плач и скръб.

Но дори в потоп и буря
или смерч висок и мътен –
гласът му е във всяка струя,
категоричен ярък тътен!!!



И всичко е толкова хубаво след дъжда ...
Нека пребъде ЛЮБОВТА! Не забравяйте да нахраните и вашата ДУША!
Няма пък да спра да си мечтая да отгледам една градина, където липсват трите “з”.

С дълбока обич към всичко човешко:
S&M ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар