понеделник, 4 юли 2011 г.

Защо България е като малинарник ...

Защо България е като малинарник ...

Брали ли сте някога малини? Ако не сте, в този пост ще опиша много обстойно как се прави и защо живота в БГ толкова прилича на това занятие! Бях провокирана от, какви ли не, мнения за страната публикувани тези дни в един добре познат сайт.

Сега си представете малиновия храст – нисък, бодлив, но много ароматен и привлекателен! Та по какво не си прилича с нашата малка държава? Че е малка – малка е. Че боде – боде! Че е ароматна – ароматна е (не съм уточнявала, от какво естество е благоуханието)! Че е привлекателна – с това всеки ще се съгласи.

Какво трябва да знаете за ниските храсти? Изискват нисък старт! Да, доста нисък и в повечето случаи на колене. И с кое в БГ не е така? (Почти) всеки почва от нулата и иска да стигне до най-хубавата част, но малцина успяват! Тук пак идва спора, коя е най-хубавата част от живота, но това е толкова субективно, че не търпи никакво обсъждане. Проблемът не е обаче в парите или имотите или дори в политиците, а в гледната точка. Когато човек гледа от ниско – всичко по-нагоре му се струва чудесно.

Другият недостатък на този прекрасен иначе храст са бодлите! Ех, бодлите – навсякъде са, всеки ден! Оттук – оттам, все прииждат и понякога неусетно си целия издран в края след усиления трудов ден. Защо обаче не разбираме бодлите? Те нямат за цел да ни наранят преднамерено, а просто да предпазят себе си и своето крехко съществувание.

И накрая да се спрем на най-сладката част, а именно плодът!!! Червен, вкусен и непреодолимо притегателен – е, стигнете ли до него трябва да имате няколко неща в предвид:
1. Плодове не се ядат при беритба!
2. Винаги ги измивайте добре преди употреба!
3. Не можете да стигнете до тях без да положите особени усилия!
4. Искат си своето – без поддръжка догодина едва ли ще им се наслаждавате!

Та така е и с наш’та БГ реалност, ако не я поизмием, не я поддържаме и не ù се наслаждаваме – не я заслужаваме, защото тя е прекрасна и не може да и се помогне с гледане отстрани. И пак да уточня – тук не говорим за държавност или политика! Трябва да я почувстваме страната изотвътре и да сме българи в душата, а не само на думи тук и там! И те така – евала на тези, които са намерили своята реалност извън родината, но им пожелавам да не забравят вкуса на малината – тази дето са я брали в градинката на баба и са ù се радвали на вкусно, домашно варено сладко (или компотче) след това!
Това е съществуването в БГ – като в малинарника, от позиция “партер” да се изправиш и да кажеш: “И аз съм човек!”. Какво е удовлетворението след като го изречеш и те вземат насериозно няма да описвам. Блажени да са оцелелите в малинарника!!!

Ще дам линкове и към другите мнения, а вие преценете сами кое ви допада:
http://www.vchera.bg/moqta-realnost-bulgaria-emigrant/
http://www.vchera.bg/osobenata-kletva-da-si-bylgarin/
http://www.vchera.bg/bulgari-chijbina-migranti/
Аз няма да споделя с кое мнение съм съгласна, ‘щото си имам свое собствено такова! И айде, още веднъж за позабравилите една музичка, че да се досетят откъде духа вятъра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар