вторник, 12 юли 2011 г.

Към дома ...

Днес ще ви разкажа за дома – такъв, какъвто го помня; такъв, какъвто е сега и такъв, какъвто може би вие няма да го усетите, но няма лошо да ви предам моята гледна точка.
Спирките ще за 4, а местата за посещение прекалено много. Sorry – пристрастна съм!:)

1. Сливен
Какво е първото нещо, което изниква в съзнанието, чувайки СЛИВЕН?
- ЛЕЧКОВ! Ще отговорите вие много уверено! Да ама НЕ – твърдо “НЕ”!
Градът на Сините камъни, Стоте войводи, на сливане на няколко етноса (и реки – откъдето идва и името на населеното място) – всичко е със “С” и е прекрасно. :)
Центъра е изненадващо чист и спретан за такова малко, но славно кътче! По него задължително се разходете и ще намерите безброй кафенца (Андрей, това е по твоята част! :), предимно хубави жени и много други красоти. Сградите са цветни и запазени така, че ще има какво да документирате с фотоапарата! ;)
Старият бряст и една жълта Община! – оттук започва всичко и историята и интересното и изобщо главната улица. От едната страна е Хаджи Димитър, а от другата - възстановена часовникова кула – кое по напред да гледаш?
Градската градина е място за отмора и скривалище от жегата, а може би просто отправна точка към следващото приключение – не, не двата хотела на кмета! (макар, че и тях ще видите по пътя)
Природен парк “Сините камъни” – чували ли сте за оркестър “Карандила”? E, тук няма да го видите, но задължително посетете едноименната местност там на върха на големите скали. Как? С лифт или по хайдушки пешачката (с две думи по прословутата пътека). Всеки сам си решава, както гласи всеизвестната фраза! И двата начина си залужават!!!
Какво има там горе?
Телевизионна кула – до която се открива най-хубавата гледка към града.
Пекарна – предлага най-вкусния пресен хляб (с бонус мерудиийка) и печен слънчоглед.
Малък водоем – край който може да седнете на сянка (или припек), но не се къпете!!!
Малко встрани от всичко това (баш от другата страна на града) е най-новата атракция:
Кръстът – е, може да отидете, но не знам, какво има там, затова ще замълча. :Х

2. Медвен – тук ви чака истинска селска идилия! :) Стари(нни) къщя, много вода, малко хора и жадуваното уединение на духа. Това е също мястото на пърленката! Опитайте я, но да не заседнете на теферич под лозницата!!! След малко подкрепление се стягайте и директно към дома ... не, не вашия, а този на Захари Стоянов. Посетите ли го вече може да се разхладите у реката, да поджвапате с децата и да видите едно място малко на чомпи:
Синият Вир – пак на скалите ви водя, но си заслужава всяко оооо!хапване от комар и капка пот. Моля не скачайте в хубавото синьо, защото е леко ледено и адски дълбоко.

3. Жеравна
– била съм тук и там, видяла съм това и онова, но такова място няма по цялата Земя!!! Времето не съществува, бързането е невъзможно, а всяко място е дълга история. За мен това е сърцето и същността на все що е българско. Няма дразнещи сергии, няма лошо настроение, няма дори нежелан маршрут! Не искам да ви ограничавам в насладата да видите и усетите, за какво говори Йовков в разказите си – само ще препоръчам няколко любими места:
Йовковата къща – гледката от хълма е просто невероятна, а на прага ще ви посрещнат любопитни цветченца очакващи поредните си гости (освен ако не търсите една зимна приказка).
Църквата – която е изоставила огромната си камбана насред двора, за да не смущава Спокоиствието и да не прогони Безвремието. Оттук натам – думи нямам ... само очи, широко отворени ...

4. Котел
(или бабин/дядов дом) – схлупена къщурка с две – три (добре де! – 4) череши около нея. Не! :) Това не е града, а само малка част от него, която не напуска сърцето, колкото и далеч да се намираш. Но да продължим по същество!!!
Градът е опожаряван 3 пъти и все още е там между хълмовете – така виждам аз нашта малка българска нация – оцеляваща сред всичко и навсякъде. Стоте войводи са всъщност оттук, а един от тях дори почива в мир, на центъра на града. За по-любопитните ще изясня, че това е Раковски. Оттук започва вашето кратко randez vous с корените ви:
Пантеонът - в него ще усетите мощта на смъртта, непреклонността и борбеността на духа, който лежи в него. Всеки път, когато го посещавам ме побиват търпки. Не пропускайте и музея, където може да сте анатоми по неволя и да зърнете истинско сърце. Ако не ви стиска си затворете очите и отминете със затаен дъх, но после ще съжалявате.
Паркът “Изворите” – аз го наричам леговището на ламята (не на дракона, ‘щото той не е характерен за наште ширини!). Тук е мястото за размишление и смирение ... ще видите, какво са направили хората с двете си ръце – парка е изкуствено залесен, както и голяма част от околността. Ако не се поучим от техния пример поне може да му се насладим. Оттук започва и най-стръмният път към Сухи дял точно над извора сред скалите ...
Природонаучен музей – последно бях там като дете, затова ще ви спестя лириката и драмата, но ще отбележа, че е един от най-добре поддържаните и запазени музей. Има голямо разнообразие от видове и всичките са зад витрини, което е излючително иновативно спрямо днешната българска аудитория искаща да пипне и усети всичко не само с очи. Е, убедих ли ви, че си заслужава да го посетите въпреки скучното име?
Музикалното училище – музиката е навсякъде около тази сграда: в съседната гора или в пригласящата евангелска църква под него, дори и в камъните, които го съграждат. Прекрасно место, ако има как да влезете (ама не се стърпях да не ви погъделичкам любопитството! ;). И хайде като за изпроводяк да завършим с една балканска песен ...



ГОРЕЩИ ПРЕПОРЪКИ ОТ КУХНЯТА НА ИЗПАТИЛИТЕ:
1. Бъдете нащрек за всякакви митични същества и образи по пътя!
2. Транспортът е кът в планината, така че е хубаво да сте 4 х 4 (4 колела с още 4 на багажника или тавана).
3. Добре е лятно време да предвидите всякакви оооооо!хапвания от гадинки.
4. Ако нямате баба и дядо в околията мога да ви препоръчам една “Кaраджейка” за нощувка – еееееееей там (между Градец и Ичера). За да се почувствате съвсем българи.
5. За предпочитащите екстремните пътища препоръчвам пътя Сливен – Ичера – Котел.;)
6. За навръщане мога да ви завра в още едни разкопки, а именно - Кабиле, Ямболско.
7. И пак скалите ме влекат – Урушките такива. Малко встрани от пейзажа, но разкриващи всичко на север и малко на юг. :)
8. Не споменах нарочно любимата ми сграда в Сливен – Затвора (не женския) - бившата фабрика на Добри Желязков. Много интересна за обичащите решетки и висооока зидария. Тя е вече по избор макар и не доброволен понякога. ;)

МАМО, ТАТЕ МЕРСИ, ЧЕ ТУК СТЕ МЕ ОТГЛЕДАЛИ!

2 коментара:

  1. Няма защо да ни благодариш. Ти си нашето слънце и ние винаги ще те чакаме тук.
    Прекрасна картина на родния край! За съжаление Сливен в момента не е същия от спомените ти. Прашен, разкопан и изоставен град - това е реалността в която сме принудени да живеем.

    ОтговорИзтриване
  2. Много съжалявам да го чуя, но за мен все пак Сливен още не е загубил магията си въпреки всичките опити да го погубят и разрушат. Дано скоро набезите върху града да спрат!

    ОтговорИзтриване