сряда, 13 юли 2011 г.

Дамян Дамянов ...

Понякога не са нужни думи,
за да видиш човека до теб.
Понякога помежду ни
е мъгла, планина или век.
Но понякога само тогава
щом отвориш широко очи -
ще съзреш една малка морава
и поет насред нея стои ...


Дами и господа Дамян Дамянов:

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи -
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени -
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса.
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си.
Единствено така ще го решиш.

ПИСМО

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!

Няма коментари:

Публикуване на коментар