четвъртък, 8 септември 2011 г.

Станах на 30.

Станах на 30. Бях изправена пред избор: или да го отбележа по необикновен начин или да направя задължителната приятелска сбирка някъде, където ще се чувствам добре. Решението беше мигновено и непоколебимо – ще изпълня една моя мечта. Така на 04.09.2011 се озовах на Седемте Рилски Езера. Избрах необикновеността! За мнозина това може да е просто поредното ходене в Рила като планинари, но за мен беше изключително изживяване. :D И досега няколко дни след това аз не мога да спра да се усмихвам гледайки снимките и припомняйки си незабравимите 2 дни, които изживях там.

Не се познаваме много добре, а е много вероятно дори и да не сте чували името ми – затова ще ви кажа няколко неща за мен:
1. Аз съм пишман кашкавал-туристка.
2. Не ходя много по чукарите.
3. Мразя бързото темпо в планината, защото не мога да й се насладя.
4. Когато сте с мен някъде трябва да се примирите, че много снимам.
В заключение само бих казала, че да ви придружавам в планината си е предизвикателство.

Та за РИЛА ми беше приказката. Не съм посетила още всички планини в България, но определено мога да кажа, че към днешна дата това е моята планина: сурова, истинска, водна и същевременно пустинна. Няма второ място за мен, което да съчетава така хармонично две противоположности!



ДЕН 1:

ЛИФТА – след около половин-един час по опашки се озовахме на седалката и потеглихме от Паничище за хижа Рилски езера. Може да се возите и на джип за същите пари, но отвисоко красотата е друга. ;)
ХИЖА РИЛСКИ ЕЗЕРА – пристигайки се изненадах, колко близко е хижата до лифта! Браво. :) Оставихме раниците с багажа и се подкрепихме с малко храна и вода – все пак следваше покоряване на цели 7 езера! Определено ви препоръчвам тази хижа за отсядане.

И така потеглихме с голямата върволица/индианска нишка нагоре. :) Имате два варианта и разбира се ние избрахме по трудния, а именно пътя по платото към Бъбрека.
И НИЙ ВЪРВИМ, ВЪРВИМ, ВЪРВИМ, ВЪРВИМ НАТААТЪК – запявайки песента прехвърлихме възвишението и вече гледахме на нещата отвисоко! ;)


ДОЛНОТО ЕЗЕРО (Седмото езеро) се вижда първо, защото е в подножието на хижата и отвисоко ще го видите точно от дясната й страна. Досами него за съжаление не стигнах, защото както вече споделих съм пишман кашкавал-туристка.


РИБНОТО ЕЗЕРО – него ще го познаете по растителността в него, което е особенно буйна от дясната му страна, а и до него е другата хижа (Седемте езера) – така, че не можете го сбърка. Риба в него не видях, но и не пожелах, защото се бях поядосала малко от лошата светлина на последните слънчеви лъчи.


ТРИЛИСТНИКА – отвисоко наистина може да го оприличите на детелинка, но това не трябва да спира въображението ви да го превърнете, в каквото друго си пожелаете. Само искам да ви предупредя, че рибките в него обичат да си похапват човешка плът.


Прехвърлихме платото и пред нас се озова ВЕЛИКАТА РИЛСКА ПУСТИНЯ – бекрайна, жълта равнина! Срещу вас е връх Голям Кабул и до него малкия му брат в чието подножие предстои нашата следваща среща с голямата вода!


След няколко кончета време и стотици извървяни метри се озовахме на нов бряг:
БЪБРЕКА – на пръв поглед няма да ви заприлича на част от тялото, но постепенно ще започне да добива форма! Изкачвайки се нагоре, ако го гледате то ще се превърне в сърце, в бъбрече, Р и най-накрая в заоблена в крайщата луна – езерото с най-многото лица. ;)



БЛИЗНАКА – Гледайте в ляво и по Харамията ще го познаете. ;) Отначало ще ви покаже само едното си лице, но вие постепенно ще откриете и второто! Тук не се сдържах и потопих уморени крака на връщане в тюркоазените му води. След това изсъхнах буквално за секунди, за да продължа нататък. Е, време ви е да се стегнете, защото последният напън вече е настал! Оттук нататък ви чака само нагоре.



ОКОТО – минавайки мимоходом покрай него не можах да се сдържа да не запечатам най-дълбокото синьо. След няколко телефонни разговора уведомих, че продължавам към Сълзата (да, бях сама в този участък) и въпреки това ме застигнаха – пишман та кашкавал-туристка ви казвам! Ама то не беше снимане, то не беше наслаждаване, то не беше изкачване.



СЪЛЗАТА – Окото си е отавило миглите тук + още много надписи, запечатали спомените на хиляди хора дошли да й се порадват. Дори и моето име го имаше, даже цялото, но аз реших да си взема за спомен само част от него: СИЛВ. След доза второ силно подкрепление и час лежерно, полузаспало излежаване следва ГОЛЯМОТО СЛИЗАНЕ!


Но преди това отидете на хълма, порадвайте се на миглите (изкуствена каменна маркировка), пожелайте си нещо и се порадвайте на възможно повече езера! И на връщане по втората пътека. :) Най-великото е, че не осъзнавате, какво сте изживели докато не ви връхлети спомена за него от снимките.


ДЕН 2:

САПАРЕВА БАНЯ
– след много лутане тук и там открихме един санаториум и се потопихме в топлите минерални води на басейна му. Не видяхме един изкуствен гейзер поради строително ремонтни дейности, но това е само още една причина да се върнем там. А и басейна подейства толкова добре на поломените стари кокали катерили се по някакви си седем езера цял ден! Малко волейбол също помогна, но само за допълнително потрошаване на кокалите, ха ха. ;)


ГОРЕЩИ ПРЕПОРЪКИ ОТ КУХНЯТА НА ИЗПАТИЛИТЕ:
1. Не си наемайте джип – от високо нещата са много по красиви. ;)
2. Взимайте планината насериозно и се оборудвайте със щеки и хубави навуща – ще ви спести някой друг поломен кокал и някоя друга синина.
3. Проучете, какво казва за времето синята птичка Деси Банова или някоя друга нейна посестрима.
4. Проверете дали в хижата има ток или може да се радвате на малко принудена романтика. ;)
5. Един статив върши чудеса особено за пълно запечатване на спомена с компания. ;)
6. Не оставяйте сърцето си там, защото то ще ви кара да се връщате отново и отново.


Те това е от мен волната синя птичка:
S&M ©

2 коментара:

  1. Рила е в нас, когато ние не сме на Рила :)

    ОтговорИзтриване
  2. Направо не е за вярване, колко си права! Рила е винаги в нас не само с красотата, но и с пустинността и водността и всичките други екстри и невероятности!

    ОтговорИзтриване