Малко родопска магия! :)

Ето първа част от моята лятна фиеста, както обещах по-рано. ;)


Като човек, който обича истории съм рабрала, че е много важно да слушаш хората. Като пишман туристка из нашата малка страна път открих, че трябва да разбираш и природата. Освен, че обичам планината също открих, че всяка такава си има собствен език и послания.

Стара планина те приканва и обгръща.
Рила те допуска до сърцето си и те залива.
За Пирин не знам много затова няма да говоря.
Но за Родопите знам няколко неща: тя не приема всеки и те омагьосва!.

За да преминеш изпитанието на тази планина се изискват ред основни качества:
а) тук превозните средства не са в най-привичната им среда, така че пощадете вашето!
б) трябва да обичаш тази планина със стомаха си!
в) трябва да се откажеш от всичките си страхове иначе тя ще те изправи пред тях!

Та ето къде прекарах един омагьосващ уикенд миналата седмица. Спирките са 6, а нещата, които заслужават вашето внимание ще ви направят разногледи преди да успеете да си изречете името!

ДЕН 1:

1. Триград - пристигам тук и не мога да повярвам, че на цялата Земя има такова място! Поради няколко причини тук няма случайни хора и неща. Говорих вече за страховете и един от моите са височините. Триградското ждрело обаче лекува много ефективно това, защото няма как да не се изправиш пред бездната, когато пред теб има ЕДНОЛЕНТОВ ПЪТ С НАСРЕЩНО ДВИЖЕНИЕ! Но докато стигнеш дотук помага и преминаването покрай язовир Въча, което калява нервите на всеки шофьор и пътник. Няма да коментриам жителите на това китно селце само ще спомена, че почти веднага бяхме посетени от съседката, която ни гости с малини от нейната си градина и видяхме как кравичките пасат покрай кръчмите. Чудесата не спряха дотук, защото бяхме дошли в разгара на празника на селото (нали помните с какво население се славят Родопите?) и слушахме български фолклор цялата вечер!
Дяволското гърло - след провирането през сюрия автомобили се сдобихме с билет и след изпълнение на гайда дойде екскурзовод, който ни разказа с много шеги и закачки за това, какво ни чака вътре! Хубавото за нас беше, че всички излязохме невредими и не загубихме никого по пътя, а някои от нас дори се подмладиха с има няма 10 - 20 години. ;)

2. Ягодинска пещера - разказват се легенди за пътя към Триград, но никой не ти казва, че този към Ягодина е същия при това два пъти по-дълъг и необезопасен. След поредните няколко километра борба с нервите сте пред входа на пещерата. Там освен екстремната разходка с джип може просто да се насладите от по-ниска надморска височина на ждрелото и реката. В самата пещера е уютно тясно и има порядки, които ви препоръчвам горещо да следвате, защото всеки път, когато видех отчупен сталактит или сталагмит ми ставаше болно след като знам, колко време е нужно, за да нарастне само с 1 см. Явно това не вълнува доста хора и почти навсякъде имаше отчупени късове. Иначе самата пещера си заслужава всеки обходен сантиметър. Ако ви се гледат пещерни перли тук е мястото!

ДЕН 2:

3. Широка лъка - попаднете ли на тоз пъстър пейзаж познайте дали ще ви се иска да си тръгнете. Аз определено имам намерение да повторя визитата си там и да не му се наслаждавам само попътно. С огромно съжаление заявявам, че не мога да кажа много повече, защото бах там само 10 минути! Но само какви 10 МИНУТИ!

4. Чудните мостове- не ми е за пръв път да идвам тук. А какъв страх брах първия път! Да, установено е: височините и ЕДНОЛЕНТОВИЯТ ПЪТ С НАСРЕЩНО ДЖИВЕНИЕ не са мои приятели. Което ми напомня, че е крайно време преди завоя да сложат този знак и там! Въпреки всичко това не спира никого пред дилемта дали да го бъде или не това място - горе купона тече за българи и чужденци, чалгата е до дупка и има скара, бира и пържени картофи на корем, ако си платиш или не си ги носиш в задния джоб, да речем. :) Но нека за миг да се абстрахираме от милата родна картинка и да обърнем подобаващо внимание на този природен феномен. Определено има за какво хората да преглътнат бъдещ ремонт на колата и непоносимостта си към гореспоменатата музика и просто да се наслаждават на това чудо на Великия творец!

5. Бачковски манастир - Можете ли да си представите къмпинг насред града? Можете ли да ми кажете как да се обядинят всякакви хора без оглед на възраст и раса? Толерантни ли сте към религията превърната в комерс? Ако още нямате отговор на тези въпроси за себе си посетете манастира преди Голяма Богоордица (или Успение Богородично). Ще има от всезъможни неща по много! Много боклук, много попфолк отвсякъде, много палатки около пътя, безброй сергии и мними търговци, дини и пиво по фонтаните и много хора вярващи, че могат да бъдат опростени (ако изобщо има как!). Но най-много дразнят хилядите забрани и тези, които дори не знаят защо са там! Аз бях там, за да снимам, но не направих много кадри, защото не ми хареса това, което видях. Явно ще си остана нетолерантна.

6. Асенова крепост - тук също съм била нееднократно и няма да ви занимавам много с изживяванията си. Мога смело да обобщя само, че оттук вероятно се открива най-хубавата градска панорама на околността през всеки сезон! Лично мое предпочитание обаче си остава есенната гледка с нескончаеми багри и сняг по върховете наоколо. Ако обаче държите на безупречния външен вид и вярвате твърдо, че жената е жена само на токчета - това не е вашето място (за сверка може да пробвате ходене на токчета по павета за около час!).

ТОЗИ ПЪТ ИМАМ ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ГОРЕЩА ПРЕПОРЪКА: ОБИЧАЙТЕ ТАЗИ ПЛАНИНА ВЪПРЕКИ ВСИЧКО С ЦЯЛАТА СИ ДУША!

Тя мойта стана пак една проточена, но как да побереш магията в няколко изречения. Ако още не вярвате в чудесата може да се престрашите да посетите планината наречена Родопи! Ще оцелеете не само след ЕДНОЛЕНТОВИЯ ПЪТ С НАСРЕЩНО ДВИЖЕНИЕ, но и след едночасова разходка на токчета по паве. :) Смятам, че родопският карст по всичко си съперничи с този на Zhangjiajie освен може би по височина и ако Джеймс Камерън беше чувал за България можеше да снима Avatar в Родопите, за да ги съхрани на лента за бъдещите поколения! Но дотогава те ще пазят сами от неподходящи посетители и незаинтересовани доброжелатели.

Омагьосано искрена:
S&M ©